Йордан Соколов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: pl:Jordan Sokołow |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12:
Роден е на 18 януари 1933 г. в София. Баща му [[Георги Соколов (юрист)|Георги Соколов]] е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на [[Народна партия|Народната партия]] и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет "Св. Климент Охридски"]]. От 1956 до 1958 г. е секретар в [[Държавния арбитраж]], а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет.
Нов етап в кариертата му започва след промяната от 1989 г. През 1990 г. той е избран за член на [[Централната избирателна комисия]]. През същата година става и юридически съветник на президента [[Жельо Желев]]. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя [[стачката на 39-те]]. В правителството на [[Филип Димитров]] той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите [[Иван Костов]] и [[Светослав Лучников]] става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. "[[Кинжали]]"). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на [[СДС]] за следващ министър-председател.
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на [[Петър Стоянов]]. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Заедно с [[Екатерина Михайлова]] е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Спечелва си огромна неформална власт в съдебната система и сферата на сигурността - фактически негови назначения са министрите на вътрешните работи, на правосъдието, шефовете на съдилищата, главният прокурор, шефовете на тайните служби и т.н. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх [[Диодор Йерусалимски|Диодор]] за [[Орден на Светата гробница|Рицар на Светата гробница]].
| |||