Хаджи Димитър (балада): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: ХАДЖИ ДИМИТЪР Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на...
Нова страница: '''"Хаджи Димитър"''' е балада, написана от именития български поет и революционер [[Христо Ботев...
Ред 1:
'''"Хаджи Димитър"''' е балада, написана от именития български поет и революционер [[Христо Ботев]], издадена за пръв път през [[1873]] г. във в. "[[Независимост (вестник)|Независимост]]", датата на написване е неизвестна. Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката "[[Песни и стихотворения]]", която Ботев издава съвместно със [[Стефан Стамболов]].
ХАДЖИ ДИМИТЪР
 
Куплетът
 
"Настане вечер -, месец изгрее,
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
звезди обсипят сводътсвода небесен; .
потънал в кърви, лежи и пъшка
гора Гора зашуми, вятър повее, -
юнак с дълбока на гърди рана,
Балканът пее хайдушка песен!"
юнак във младост и в сила мъжка.
 
Е изписана със златни букви на вратата на Поезията във [[Париж]].
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
 
==Идея==
 
През [[1868]] г. четата на войводите [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] преминават [[Дунав]]а. След няколко сражения с турската войска българите са разбити, а войводите намират смъртта си. Ботев познавал лично и двамата. Няколко години по-късно сред българите започнал да се разпространява слух, според който двамата войводи са се все още живи и укривайки се в Балкана подготвят голямо въстание, което ще освободи родината им. Ботев написал стихотворението вероятно, за да е опълчи на скиптично настроените към този слух, не защото сам вярвал във физическото оцеляване на дмата си съратници, а защото знаел, че душата на бореца за свобода не умира, а продължава да живее сред народа. Самата поява на подобен слух потвърждава неговата теза.
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
 
== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3158&Level=1 Текст на стихотворението]
 
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
 
[[Категория:Христо Ботев]]
 
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
 
 
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
 
 
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
 
 
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
 
 
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
 
 
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
 
 
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
 
 
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!