Стефан Мутафчиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: Стефан Мутафчиев е роден на 27. 10. 1942 г. в гр. Търговище. Още като ученик във Варненското музикал...
 
Редакция без резюме
Ред 5:
През 1977 г. на Братиславския радиоконкурс за народна музика хора на ансамбъл „Тракия” с диригент Стефан Мутафчиев е отличен със „Златен медал” в съревнование със състави на 32 радиостанции от 13 държави. Същото отличие Мутафчиев получава и за композицията си „Момински песни от Южна България” – оригинална творческа разработка.
Специализира във Фолклорния факултет на ГМПИ „Гнесини” при проф. Людмила Шамина и при проф. Нина Мешко.
На прегледа „Нова българска музика ‘78” представя две песни – откритието на прегледа – „Седнало е Гьоре” и „Каза-ци”„Казаци”. Общо е мнението на музикалната критика, че авторът е постигнал „онази творческа свобода и артистизъм, с която се отличава новаторско творческо мислене. Най-колоритна от всичко представено на фолклорния концерт и по отношение на музикално-изразните средства, от които особено активна е ролята на използваната с мярка и вкус изпълнителска техника (провиквания, хълцания, речитатив, говор с възходящо гли-сандоглисандо и т. н.), и по отношение на музикално-образната реализация е обработката на песента „Седнало е Гьоре, дос”. Верният усет на композитора към постигане на адекватна, в най-добрите случаи по-ярка художествена убедителност на обработката в сравнение с фолклорния първоизточник, беше демонстриран именно с удачно намерената „полистилистика”, пестеливата, но ефектна оркестрация и имитационно-каноническото гласоводене в средния дял на песента „Казаци.”
В периода 1977-84 г. Стефан Мутафчиев е консултант на Държавен ансамбъл „Родопа”. За неговата всеотдайна работа Анна Капитанова – Мирчева споделя: „Стефан Мутафчиев е творец с удивителна всеотдайност, композиционен дар и музикална ерудиция. Той намери много от стилово-изразните характеристики на своите композиции от родопските песни. Най-ярки му творби, създадени през този период са „Страхиле, страшен войвода”, „Ено, мъри”, „Дено са бело белее”, „Триста са пушки пукнали”, „Брала мома ружа цвете”, „Аман си рекох, майчинко”, „Я, стани, Минке”.” За дейността на Стефан Мутафчиев през този период топли спомени пази и Главния художествен ръководител на Ансамбъл „Родопа” г-н Атанас Капитанов : „Незаличими са спомените от концертните спектакли на хора, на интерпретатора, диригента и твореца Мутафчиев, от покоряващата пълноструйна емоционалност, с която той изграждаше произведенията. Творец с удивителна трудоспособност, музикант с широка музикална култура. Композиционният му стил, специално за родопската песен, се характеризира с яснота на музикалния език, естествен, свеж, богат и многообразен във всички негови композиции, издаващ вещия познавач на българският музикален фолклор.”
През 1983 г. Стефан Мутафчиев оглавява ръководството на Ансамбъла за народни песни при Българското национално радио. За състава той споделя: „Това е универсален състав с представители от всички фолклорни области на България, което дава възможност на изпълнителите да преодоляват каквато и да била сложна партитура, за изява и на личните качества при пеене на съответен фолклорен стил. Надявам се да съчетая собствените си творчески интереси със създаването на подходящ репертоар за колектива. Синтезът на „чисто изворното” с най-високите образци на композиторския професионализъм ще бъде постоянна творческа цел на ансамбъла.”
Ред 18:
В периода 1990-1993 г., с хора на ансамбъл „Тракия”, Стефан Мутафчиев осъществява мащабна концертна дейност във Франция и Швейцария. Незабравими ще останат феноменалните успехи на хора в зала „Олимпия” в Париж, на „Гранд Микс”, на фестивала „Гласовете на Европа”, записа на музиката за филма „В кръга на Първия” по Солженицин.
От 1976 г. до смъртта си е доцент дирижиране във ВМПИ (АМТИИ) гр. Пловдив.
доц. д-р Костадин Бураджиев, "Пловдивските композитори и българският музикален фолклор", Пловдив, 2009