Тодор Кирков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
 
===Участие в националреволюционната борба===
Включва се в националреволюционната борба под влияние на вуйчосвоя сироднина по майчина линия [[Иван Драсов]]. През [[1875]] г. Тодор Кирков емигрира във [[Румъния|Влашко]]. Тук се среща с [[Христо Ботев]], [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. Подържа корекпонденция с [[Иван Драсов]]. Участва в последните заседания на [[Гюргевски комитет|Гюргевския комитет]]. Избран е за помощник - апостол на [[Стефан Стамболов]] в I - ви Търновски революционен окръг заедно с [[Христо Караминков]], [[Георги Измирлиев]], [[Христо Иванов-Големия]] и Иван Семерджиев. След среща с [[Христо Ботев]] и Иван Хаджидимитров получава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално р.[[Дунав]] и се завръща в [[България]] заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев. Участва в подготовката на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] . На [[4 май]] [[1876]] г. е обявено въстанието в [[Трявна]]. Местния революционен кометет създава въоръжена „ Тревненска чета “ . За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На [[9 май]] [[1876]] г. четата води еднодневно сражение при месноста „Чокаре“ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала [[Драгановци]], Еленско. Осъден е от Турски военно - полеви съд в Търново на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на [[24 юни]] [[1876]] г. в [[Ловеч]] на централния площад „ Табашки “ в присъствието на множество граждани.
 
===Памет===
Погребан е в двора на централния ловешки православин храм ''Св. Богородица'' на [[25 юни]] [[1876]] г., привилегия , която се дава само на заслужили граждани. През [[1901]] г. ловчанлии издигат негов паметник с бронзов барелеф на площада, където е била бесилката. Проекта е на скулптураиталианския скулптур [[Арнолдо ЦокиДзоки]]. До днесДнес площада носи неговото име. Няколко десетилетия на Тодор Кирков са именувани местния футболен отбор и колоездачно дружество. Днес Тодор Кирков Патрон е патрон на втората исторически създадена гимназия в Ловеч. Останал еОстава в съзнанието на ловешкото гражданство с прозвището „ ''Войводата'' “.
 
 
== Източници ==
<references />
* Митев, Йоно, История на Априлското въстание 1876 г., т. I - II, Издателство на БАН, 1988
* Тодор Кирков.Биография, изд. РИМ - Ловеч.
 
[[Категория:Участници в Априлското въстание (1876)|Кирков, Тодор]]