Виктор Васнецов: Разлика между версии

| bgcolour = silver#FF3030

| описание = [[Автопортрет]] на Виктор Васнецов

Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му - Михайл Василиевич Васнецов, селски [[свещеник]], е добре образован човек с наклонност към [[философия]], който има дълбок интерес към природните науки, астрономията[[астрономия]]та и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал [[икона|икони]]. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял ''„с„със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“''

От десетгодишна възраст Виктор учи в семинария във [[Вятка]]. През тези години в семинарията работи като собственик на магазин за икони в града. Помага на полския[[полски]]я художник в изгнание Михаил Елвиро Андриоли да изрисува стенописите за катедралата „Александър Невски“ във Вятка.

Завършвайки семинарията, Виктор решава да се премести в [[Санкт Петербург]], за да учи изобразително изкуство. Продава на търг картините си ''„Жътварка“'' и ''„Девойката с млякото“'' (и двете от 1867 г.), за да спечели пари за пътуване до тогавашната руска столица.

През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия - [[Передвижници]], което замества [[академизъм|академизма]]. Васнецов се сприятелява с водача на това движение - [[Иван Крамской]], като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент [[Илия Репин|Иля Ефимович Репин]].

Макар да е [[ирония|иронично]], Виктор, чието име се свързва с исторически и митологични картини, се опитва всячески да избегне тази тематика в своите творби. Заради своята графика на ''„[[Христос]] и [[Пилат Понтийски|Пилат]] пред хората“'' бива награден с малък сребърен медал от Академията.

В началото на 70^-те години на XIX в. Васнецов създава много рисунки, изобразяващи ежедневния живот. Две от тях (''„Провинциален продавач на книги“'' от 1870 и ''„Момче с бутилка водка“'' от 1872) му нося бронзов медал на Световното изложение в [[Лондон]] през 1874 г.

По това време той започва да рисува [[битова живопис]] с [[маслени бои]]. Такива негови творби като ''„Селските певци“'' и ''„Преместване“'' са приети много добре от [[демокрация|демократичните]] кръгове на руското общество.

През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в [[Париж]]. Докато е във [[Франция]], Виктор учи класическо и съвременно рисуване - и академично, и импресионистко[[импресионизъм|импресионистично]]. По това време рисува ''„Акробати“'' (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“''. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин ''„Садко в подводното царство“''.

През 1877 г. Виктор се завръща в [[Москва]].

Тези картини не получават голямо признание и внимание, когато се появяват. Много радикални критици смятат, че те пренебрегват реализма на Передвижниците. Дори известен познавач на картини като [[Павел Третяков|Павел Михайлович Третяков]] отказва да ги купува. Известността на Васнецов нараства през 80^-те години на XIX в., когато той се обръща към религиозната тематика, създавайки редица икони.

В периода 1884-1889 Васнецов е назначен да рисува [[фреска|фрески]] в катедралата Св. Владимир в [[Киев]]. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното [[изобразително изкуство]]. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик - Димитрий Философов, смята, че фреските са ''„първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“''

Докато живее в Киев, Васнецов се сприятелява с [[Михаил Врубел]], който също участва в изографисването на катедралата. Работейки заедно, Васнецов учи по-младия от него художник. В Киев Виктор успява най-сетне да завърши своята картина ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“'' и да започне най-известната си рисунка ''„Богатири“''.

През 1885 г. художникът пътува до [[Италия]]. Същата година работи върху декорите и костюмите на операта[[опера]]та ''„Снежанка“'' от [[Николай Римски-Корсаков]].

Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков - ''„Садко“'', а през 1910 създавана нова униформашапка за униформата на руските военни - така наречената богатирка.

В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен "приказен" стил нав руската възрожденска [[архитектура]]. Първа по негов дизайн е изградена църква в [[Абрамцево]], при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от "приказните" си сгради - Галерията[[Третяковска галерия|Третяковската Третяковгалерия]].

Между 1906 и 1911 работи по създаването на мозайки за катедралата Александър Невски във [[Варшава]].

През 1912 г. му е дадена благородническа титла от цар [[Николай II (Русия)|Николай II]]. През 1914 г. създава дизайна на пощенска картакартичка за доброволците, загинали в [[Първата световна война]].

Той дарява голяма сума от своите пари на Държавния исторически музей, голяма част от чиято колекция е купена чрез даренията на Васнецов. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през 1917 г. Виктор се застъпва за някои от религиозните картини (особено тези на [[Александър Иванов]]), които биват преместени от църкви в ГалериятаТретяковската Третяковгалерия.