Поповец: Разлика между версии

През 1931 год. се открива изграденото от бежанците училище именувано:"ПОПОВЕЦКО НАРОДНО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ" с. Поповец Хасковска околия. По-късно през 1940 г. то вече е:"Св. Климент Охридски". Според живи свидетели децата от Махалата преди дасе построи училището в Поповец са ходили на училище в с.Рудина/Tepecik/.

Етническата толерантност между мечкадарите и мюсюлманските фамилии се е наследила от бежанците;.В селото е имало джамия без минаре и цъpква без камбанария. Училището е построено с лице към джамията и в съседство с нея (тогавашно училище за ходжи от където идва и турското име на селото „Ходжалар“). През 2006 година след основен ремонт е изградено и минаре на джамията.

Уникалното географско разположение на селото — „село под вода“ (в горният край на селото е извора на Домуз Дере [[Бисерска река]]) е било основния мотив за заселването му от тракийците и е допринесло за развитието му.

Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родният им край, те са изградили пет воденици.Първата е под ,,харманите" Деирмена на Кабакоглу, Другата под Йени махале и третата воденица Под Кабата на село Зимовина , ,,Орманън деирмени".

Засаждат лозя и свиват пазара на гроздето от с. [[Стамболово]], с което си навличат неприязънта на стамболовци, който ги наричат „маджури-мечкадари“. В Поповец се откриват две бакалници, петмезчийница и ракиджийски казан, които обслужват както селото така и околните села, „та чак оттатък Арда“. Лозята предимно сабили на южния склон на местността ,,Йирек", сега силно ерозирала и обрасла с драки местност.

Новите заселници — етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир “Студен кладенец"]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350 годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на новата джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали.Селото иостава малкоизцяло потурско. късно презПрез 1958-59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима — бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат — пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. СледСелото реорганизациитеотначало нае общинитепълнощничество селото после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който сега живее в Измир.

От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда. Много младежи завършват висше и полувисше образование.

Идва декември 1984 година когато се извършва принудителната смяна на имената на турското население в селото. Има предварителни протести, но няма жертви.След арестуване в МВР Хасково през 1985 година е докаран мъртъв в селото любимецът на селските младежи Рашид Рамадан който се е връщал от работа в Русия.... Дори през тези години добрите взаимоотношения между етносите не се разрушават. В селото се провеждат сборове на които присъстват много напуснали селото етнически българи. Повечето от тях се обръщат към старите си приятели със турските им имена.През лятото на 1985 селото е посетено от Световния шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Направена е общоселска снимка с него на площада от Ариф Ферад който след 1991 година е избран за кмет на селото. През май 1989 г. от селото са депортирани за [[Република Турция]] първо Недим Руфат и Нувел Али, които са членове на Организацията за правата на човека по това време. През следващите месеци около 250 жители напускат селото и поемат към Република Турция. Настъпва поредното време разделно в близо 400 годишната история на село Поповец. Време изпълнено с трагични разделения на семейства, комшии приятели и съселяни.Заминават за Турция тези на които им се издават паспорти с изходни визи.Това което се спестява за цял живот се обезценява и се купуват стари лади за двойни пари, оставя се добитък и къщи, земя и лозя.