Поповец: Разлика между версии

Село Поповец, (със старо турско име Hocalar- Yeni mahalle) е разположено е в котловина със северно изложение. В южният край на селото е извора на река [[Бисерска]] вливаща се в река [[Марица]] при село Бисер близо до гр. [[Харманли]] -Област Хасково. Китно селце с [[умерен климат]], мека зима и топло лято, заобиколено от широколистни и иглолистни гори, живописни възвишения и дерета. На еднакво отстояние е от гр. [[Хасково]], гр. [[Кърджали]] и гр. [[Харманли]] — 35 км. Кръстовище на пътищата Кърджали — Свиленград и Хасково — Крумовград.

За историята на село Поповец, мога да се позова само на спомените, разказвани ми от моя дядо, от баща ми, от други земляци и разказите на възрастни местни турци живели в селото преди заселването му от българи-бежанци от [[Беломорска Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]].

До 1928 годг. селото е населено предимно от [[християни|християнски]] [[роми|ромски]] домакинства и пет мюсюлмански такива.

Ромските домакинства са били цигани рудари, по-известни като власи или „влашки цигани“. Тази общност е румъноезична и с преобладаващо румънско етническо самосъзнание. Подобно на кардарашите, те се разселват из България по време на голямата калдерарска вълна през късния XIX век и също изповядват православното християнство. Тази метагрупа има две основни подразделения (групи): лингурари (лъжичари, копанари), занимаващи се с изработване на дървени изделия, и урсари (мечкари), чието основно препитание е сезонното атракционно развеждане на мечки или маймунки из България.

Според етнолозите-циганолози, двете групи са не така строго ендогамни и проявяват метагрупово самосъзнание, т. е. смесването на лингурари с урсари не е така проблемно, както някои вътрегрупови смесвания при йерлиите и кардарашите.

Рано на пролет те са напускали селото и скитали из страната по събори и панаири, демонстрирали уменията на своите питомци под звуците на кемането (гъдулката) и провлачените монотонни мечкадарски песни за случки и събития, за героизма на [[Крали Марко|Марко Кралевити]] и Баба Меца, продавали изработените през зимата дървени лъжици, лопати, вретена, копъни и копани. В късно лято се прибирали на село; ожънвали нивите си, овършавали житото, изоравали и посявали нивите за следващата година.

През 1928 годг. изкупувайки къщите и нивите на циганите, селото се заселва от българи прогонени от Беломорска Тракия и Беломорска Македония предимно от Домуздере, Дедеагачко. Имало е и от [[Мала Азия]], а бежанците от Беломорска Македония се заселили в Yeni mahalle, Новата махала (Македонската махала).

Циганите се разпиляват из страната в близост до курортните селища.

През 1931 годг. се открива изграденото от бежанците училище именувано:"ПОПОВЕЦКО НАРОДНО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ" с. Поповец Хасковска околия. По-късно през 1940 г. то вече е:"Св. Климент Охридски". Според живи свидетели децата от Махалата преди дасе построи училището в Поповец са ходили на училище в с.Рудина/Tepecik/.

По същото време съселяните купуват цъpковна камбана и я окачват пред пълномощничеството на една греда между две круши, с която бележат църковните празници и събития, както и да алармират в случай на бедствие. След изселването на българите от с. Поповец, камбаната е занесена в черквата на с. [[Долно Ботево]], тъй като тяхната е била спукана.

Уникалното географско разположение на селото — „село под вода“ (в горният край на селото е извора на Домуз Дере [[Бисерска река]]) е било основния мотив за заселването му от тракийците и е допринесло за развитието му.

Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родният им край, те са изградили пет воденици.Първата е под ,,харманите" Деирмена на Кабакоглу, Другата под Йени махале и третата воденица Под Кабата на село Зимовина , ,,Орманън деирмени".

1954 годг. започва новото пренаселване на селото. От селата, оставащи в чашката на язовир „Студен кладенец“ идват турски домакинства, които купуват къщите и част от нивите на „пролетаризиращите“ се, бягащи от „колективизацията“ бежанци.

Новите заселници — етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир “Студен кладенец"]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350 годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на новата джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали.Селото остава изцяло турско. През 1958-59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима — бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат — пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който сега живее в Измир.

От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда. Много младежи завършват висше и полувисше образование.

Идва декември 1984 година когато се извършва принудителната смяна на имената на турското население в селото. Има предварителни протести, но няма жертви. След арестуване в МВР Хасково през 1985 година е докаран мъртъв в селото любимецът на селските младежи Рашид Рамадан който се е връщал от работа в Русия.... Дори през тези години добрите взаимоотношения между етносите не се разрушават. В селото се провеждат сборове на които присъстват много напуснали селото етнически българи. Повечето от тях се обръщат към старите си приятели със турските им имена. През лятото на 1985 селото е посетено от Световния шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Направена е общоселска снимка с него на площада от Ариф Ферад който след 1991 година е избран за кмет на селото. През май 1989 г. са депортирани за [[Република Турция]] първо Недим Руфат и Нувел Али, които са членове на Организацията за правата на човека по това време. През следващите месеци около 250 жители напускат селото и поемат към Република Турция. Настъпва поредното време разделно в близо 400 годишната история на село Поповец. Време изпълнено с трагични разделения на семейства, комшии приятели и съселяни.Заминават за Турция тези на които им се издават паспорти с изходни визи.Това което се спестява за цял живот се обезценява и се купуват стари лади за двойни пари, оставя се добитък и къщи, земя и лозя.

* местността „Хамбарлъка“ с останки от граничните наблюдателни кули „Янаклък“, „Бараан чешмеси“ и „Гьоледжек“ които са свързани тясно с историята на селото.