Разлика между версии на „Генерична търговска марка“

'''Генеричната марка''' е запазена [[търговска марка]] (бренд), с която често в резултат на придобита широка популярност често в [[разговорна реч|разговорната реч]] се реферира към конкретен вид продукт или услуга. Една търговска марка се превръща в генерична тогава, когато с нея започне да се обозначава цяла [[продуктова категория]], дори и когато конкретният [[продукт]] е на конкурентна на носителя на генеричната марка компания.

Генеричните марки обикновено спадат към категорията на т.нар. ''top-of-mind brands'' — марки, за които участниците в дадено [[маркетингмаркетингово проучване]]ово изследване на познаваемостта сред марките в дадена продуктова категория първо се сещат.

* носителят на търговската марка не привежда в действиесила правата си чрез законови действия, например срещу посегателства над марката.

Присъщо е на собствениците на търговските марки да търсят начини да увеличат популярността на своите малкимарки, и може да вярват, че известна степен на "генеричност"„генеричност“ демонстрира колко добре разпознаваема и успешна е станала марката. Въпреки това, генеричната употреба на търговските марки представлява естествен риск за ефективното прилагане на правата над търговската марка и за възникване на "генерицид"„генерицид“. Стъпките, които те могат да предприемат за да намалят риска, включват:

Когато дадена търговска марка бива асоциирана с пазарно нововъведение, е удачно собственикът на марката да измисли и генеричен термин за продукта, чиято употреба в описателен контекст да не "затъмни"„затъмни“ употребата на търговската марка.

Тогава когато една търговска марка се използва като генерична, е необходимо собствениците ѝ проактивно да предприемат специални мерки по опазването на изключителните права над марката. Компанията [[Xerox]] например провежда широка [[връзки с обществеността|PR]] кампания по налагане сред клиентите си на термина "фотокопиране"„фотокопиране“, вместо "ксерокопиране"„ксерокопиране“, въпреки че в българския, [[руски език|руския]] и [[румънски език|румънския]] употребата на марката все пак е успяла да стане генерична.

От [[2003]] [[Европейският съюз]] провежда активна политика по ограничаване на употребата на [[географскигеографско означенияозначение|географските означения]] от трети страни извън ЕС, като прилага в действие закони за запазените географски означения. В сила е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, в която указанията за произход и наименованията за мястото на произход на продуктите са обекти на закрила. Въпреки че географското указание например за храни и напитки може да се разглежда като генерично, то не е търговска марка, тъй като не служи, за да идентифицира по изключителен начин конкретно търговско предприятие. Разширяването на закрилата над географските означения е в известна степен спорен въпрос, понеже географското означение може да бъде регистрирано като търговска марка по целия свят.

Примери за засегнати по този критерий продукти са например ''[[шампанско]]то (областта [[Шампан]]), бордото (град [[Бордо]]) и много други [[вино|вина]], [[уиски]]то скоч (от scotch -— [[Шотландия|шотландски]]), сирената [[рокфор]] (френския град [[Рокфор (град)|Рокфор]]) и [[пармезан]] (град [[Парма]])''.

== Генерични наименования напри лекарствата ==

|'''Запазени търговски марки:'''|| Tylenol^®®, Panadol^®®, Panamax^®®, Perdolan^®®, Calpol^®®, Doliprane^®®, Tachipirina^®®, Ben-u-ron^®®, Tempra^®®, Datril^®®, Parol^®®, др.

Примери за запазени търговски марки на лекарства, които в българския език са придобили статут на генерични марки са например ''[[аспирин]] (Bayer)'' и ''[[виагра]] (Pfizer)''.