Битка при Римник: Разлика между версии

| конфликт = Отечествената'''''[[Руско-турска война (1787–1792)]]'''''

След победата при [[Битка при Фокшани|Фокшани]] Потьомкин изтегля основната част от руските войски към [[Бендери]]. Междувременно, 100-хилядна турска армия под командването на [[Везир|Великия везир]] [[Юсуф паша]] отново приближава [[Фокшани]], където е разположен [[Австро-Унгария|австрийския]] корпус под ръководството на [[принц]] [[Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски]]. Друг един отряд пашата е изпратил на изток от [[Прут]], за да заблуди руснаците. Преследването на този отряд е възложено на генерал Репнин. На помощ на австрийските съюзници отново се отзовава [[Александър Суворов|Суворов]]. Той и отрядът му изминават 100 км за60-часов 2,5денонощен денонощиямарш и се присъединяват към австрийците. На [[22 септември]] [[1789]] г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от четирикратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски.

Сражението при [[Римник]], ([[Румъния]]) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия, която губи към 20 хиляди убити. Загубите на съюзните войски възлизат на 600 души (400 австрийци и 200 руси). За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и [[орден „Свети Георги“]] I-ва степен (седмият награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. Намесата на войските на Суворов в подкрепа на австрийските съюзници спасява кампанията на последните, запазва активното им участие във войната и в крайна сметка подигурява фланга на руската офанзива, тъй като австрийските войски окупират трайно [[Влахия]].