Варшавско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в->във, при логическо ударение |
м fixing masked redirect |
||
Ред 143:
=== След войната ===
Повечето войници от Армия Крайова, включително взелите участие във Варшавското въстание, са преследвани след войната — заловени от [[НКВД]] или ''Sluzba Bezpieczenstwa'', разпитвани и затваряни, чакащи процеси по различни обвинения. Много от тях са изпратени в лагери или екзекутирани. Повечето от изпратените във военнопленнически лагери в Германия са освободени от британските, американските и полските войски и остават на Запад, включително водачите на въстанието [[Тадеуш Бор-Коморовски]] и [[Антони Хрушчил]], които остават съответно в [[Лондон]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].
Информацията за Варшавското въстание, неудобна на [[Йосиф Сталин|Сталин]], и изкривена от [[пропаганда]]та на новата ''Полска народна република'', която набляга на неуспеха на Армия Крайова и правителството в изгнание и избягва всяка критика към Червената армия и политическите цели на съветската стратегия. До края на 1960-те самото име на Армия Крайова е [[цензура|цензурирано]] и повечето книги за Въстанието от 1944 са или забранени, или изменени, така че името на Армия Крайова да не се появява в тях. Освен това официалната пропаганда на Полша и Съветския съюз твърди, че Армия Крайова е група десни колаборационисти на нацистка Германия. След [[1956]] образът на Варшавското въстание в полската пропаганда се изменя малко, за да подчертае, че всъщност войниците са били смели, но офицерите са предатели, а командирите се отнасят с пренебрежение към загубите. Първите сериозни публикации по темата се появяват едва в края на 1980-те. Във Варшава е невъзможно построяването на паметник на Армия Крайова чак до [[1989]]. Вместо това усилията на просъветската [[Армия Людова]] са прославяни и преувеличавани.
| |||