Външна политика на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м fixing masked redirect |
||
Ред 7:
През [[1996]] България се присъединява към [[Споразумение от Васенаар|Споразумението от Васенаар]] за контрол на износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година тя е приета в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. България е член и на [[Комитет Зангер|Комитета Зангер]] и на [[Група на ядрените доставчици|Групата на ядрените доставчици]].
През [[1994]] България се присъединява към инициативата на [[НАТО]] [[Партньорство за мир]]. След период на протакане през март [[1997]] временно правителство на [[Стефан Софиянски]] подава молба за пълно членство в [[НАТО]]. На срещата на най-високо равнище на НАТО в [[Прага]] през [[2002]] България е поканена да се присъедини към Алианса, което става реалност през април 2004. Водят се преговори със [[Съединени американски щати|САЩ]] за възможно разполагане на [[Американски военни бази в България|американски военни бази и тренировъчни лагери в България]] като част от плана за преструктуриране на американската армия.
На 22 февруари [[1999]] България и [[Република Македония]] подписват [[wikisource:bg:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация]], която фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения. Декларацията е препотвърдена със съвместен меморандум подписан на 22 януари [[2008]] в София.<ref>[[Потребител:Apcbg/Политика-БГ-МК|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6</ref>
| |||