'''Бунтът на буколите'''(''гръцки'' Βουκόλοι Boukoloi „говедари“) е въстание в [[Долен Египет]] през [[166]]/ [[167]] г. до [[172]] г. сл.н.е. Буколите са народ от овчари, живяло Sümpfen южно от [[Александрия]] и до времето на [[Диоклетиан]] непрекъснато се бунтува. Въстанието по времето на [[Марк Аврелий]] e споменато от древните автори, [[Дион Касий]] (71.4) дава най-подробното описание. Водач е един свещеник с име ''Изодор''. Буколите, преоблечени като жени отишли при един римски [[центурион]] и му предложили пари. Когато той е при тях, те го убили. Един от придружителите е убит и вероятно от части изяден. Към бунта се присъединяват бързо много египтяни. По пътя за Александрия се стига до битка. Те са победени от [[Авидий Касий]], който идва специално от [[Сирия]] в Египет. Буколите по-късно са наричани в романите <ref>Achilleus Tatios: ''Leucippe und Clitophon'', 3.9; 4.17-18; Heliodoros: ''Aethiopika'', 1.5-6, 2.42.1</ref> обикновено крадци.
