За много [[геноцид]]ът в [[Руанда]] се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от [[Първи свят|първия свят]] отказват да се намесят.
[[ООНОрганизация на обединените нации|Обединените нации]] отказват да упълномощят за действие навреме умиротворителните си сили в Руанда, за да предприемат действия за спиране на убийствата. Независимо от многобройните предупреждения от преди и по време на конфликта от [[Канада|канадския]] [[генерал-лейтенант]] [[Ромео Далер]], на умиротворителните сили на ООН в Руанда е било забранено да стрелят, освен ако не се стреля по тях. В седмиците преди атаките ООН пренебрегва докладите за това, че отрядите на хуту трупат оръжия, и отхвърля плановете за превантивна забрана. Това бездействие става причина за тежки обвинения срещу отделни личности, определяли политиката преди и по време на конфликта, като [[Жак-Роже Бу-Бу]], както и ООН и страни като [[Франция]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] и по-специално [[Бил Клинтън|президента Бил Клинтън]]. Клинтън е бил информиран ежедневно от най-близките си съветници и от [[посолство]]то на САЩ в Руанда. По-късно той казва „Това е най-голямата грешка на моята администрация.“{{ref|клинт1}} Клинтън посещава Руанда няколко пъти, след като напуска президентския пост. Геноцидът спира едва когато контролираното от тутси въстаническо движение в изгнание [[Руандийски патриотичен фронт]], воден от [[Пол Кагаме]], сваля правителството на хуту и завзема властта. Опитвайки се да избягат от отговорност, стотици хиляди хуту „геноцидери“ и техни съучастници бягат в източен [[Заир]] (сега [[Демократична република Конго]]). Насилието и паметта за него продължават да вълнуват страната и региона. Първопричините както на [[Първа конгоанска война|Първата]], така и [[Втора конгоанска война|Втората конгоанска война]] могат да се намерят в геноцида и той продължава да бъде отправна точка за [[Бурундийска гражданска война|Бурундийската гражданска война]].
== Предистория ==
Ред 46:
* [[21 април]] — [[Международен Червен кръст|Международния Червен кръст]] съобщава за вероятно избити стотици хиляди цивилни.
* [[22 април]] — изклани 5 000 тутси в манастира Сова.
* [[Съединени американски щати|САЩ]] не се намесват в конфликта, опасявайки се от повторение на събитията от [[1993]] г. в [[Сомалия]].
* [[4 юли]] — отряди на Руандийския патриотичен фронт влизат в столицата. 2 милиона хуту, опасявайки се от разплата за геноцида, напускат страната.
