Сергей Рахманинов: Разлика между версии

| роден-място=[[Семьоново]], [[Русия]]

| починал-дата=[[28 март]] [[1943]] г.

}}

'''Сергей Василиевич Рахманинов''' ([[руски език|рус.]] ''Сергей Васильевич Рахманинов'') (1873—1943) е руски [[композитор]], [[пианист]] и [[диригент]]. Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода 19-20 век. Композиторът се явява естествен преход към модернизма в класическата руска музика, най-яркият представител на който е [[Дмитрий Шостакович]].

 

== Биография ==

 

Проявява интерес към музиката едва на четири годишна възраст, започва да се обучава на [[пиано]], а на девет години постъпва в клавирния отдел на Санкт-Петербургската [[консерватория]]. От 1888 година продължава образованието си в Московската консерватория. На 13-годишна възраст е представен на Пьотр Илич Чайковски, който по-късно има голямо участие в съдбата на младия музикант. От своя страна Рахманинов става голям привърженик на Чайковски. На 19 години с голям златен медал завършва консерваторията като пианист (в класа на А. И. Зилоти) и като композитор (ученик на С. И. Танеев и А. С. Аренски). Започва концертно турне в Русия като пианист и [[корепетитор]]. Също тогава се появява първата му [[опера]] - "Алеко", като дипломна работа по произведението на [[Александър Пушкин|А. С. Пушкин]] "Цигани", а също първия му клавирен концерт, редица романси, пиеси за виолончело и пиано, в това число прелюдията му в до-диез [[минор]], която донася на композитора световна известност.

През 1901 година завършва втория си клавирен концерт, който става по-успешен. Скоро след това Рахманинов приема поканата да заеме диригентската място в [[Болшой театър]]. След два сезона се отправя на пътешествие в [[Италия]] (1906 г.), а след това живее три години в [[Дрезден]], за да се посвети напълно на композирането.

 

 

== Творчество ==