Юнско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Под ръководството на Стамболийски въстават жители на пазарджишките села се насочват на 10 юни към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Пред града заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и очакването, че местният гарнизон ще се подчини на законния Министър-председател. На 11 юни се окрива артилерийска стрелба откъм Пазарджик и за да не се превърне в кървав погром обсадата на града за въстаниците, Стамболийски нарежда да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем селяни от село Голяк. След изтезания той е умъртвен.<ref>'''Фол''', Александър и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981 </ref>
==Достоверност на фактите==
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с Министър-председател Ал. Стамболийски. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа полититическа върхушка в България само няколко години след националната катострофа и само 40 години след Освобождението. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е встъпил в държавното управление на Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. След многогодишни изследвания на '''Музея на революционното движение в България''', е издадената книгата "Звезди във вековете", <ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref> един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните - във въстанието загиват: ▼
▲
:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват по 5 човека;
:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват по 7 човека;
| |||