Хироши Ошима: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: tr:Hiroshi Ōshima
м fixing masked redirect
Ред 20:
С помощта на министъра, през есента на [[1935]] г. е проведена частна среща между Хитлер и Ошима. С подкрепата на нацисткото ръководство и Генералния щаб на японската Императорска армия, [[барон]]ът бързо се изкачва нагоре в [[йерархия]]та, докато е в Берлин. Повишен е в звание [[генерал-лейтенант]], а през [[1938]] г. е назначен за японски посланик в Германия.
 
На следващата година Ошима е привикан обратно в Япония и се завръща през [[САЩСъединени американски щати|Съединените щати]]. По настояване на нацисткото правителство, в началото на [[1941]] г. е изпратен отново в Берлин. През целия си престой в Германия, баронът се опитва да изгради по-близки отношения между двете страни, включващо военно сътрудничество в [[Индийски океан|Индийския океан]] и значително спомага за подписването на [[Антикоминтерновски пакт|Антикоминтерновския пакт]] (на [[25 ноември]] 1936 г.) и [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] (на [[27 септември]] [[1940]] г.). Неговата фанатична подкрепа за нацистката идеология е толкова силна, че американският журналист Уилям Ширър записва в книгата си „Величие и падение на Третия райх“ (''The Rise and Fall of the Third Reich''), че Ошима е повече „нацист от самите нацисти“. <ref>Shirer, W. ''The Rise and Fall of the Third Reich. A History of Nazi Germany''. Ню Йорк. 1960 г.</ref>
 
Близките отношения на барона с Хитлер и Рибентроп му дава голям достъп за чужденец до германските военни планове и държавна политика, сравним единствено с този на [[Чърчил]] до намеренията на американското командване. На свой ред, [[фюрер]]ът, въпреки расовия си [[шовинизъм]], се възхищава на милитаристична Япония и прави Ошима свой личен довереник. Мнението на Хитлер е толкова високо, че баронът е един от само 8-те носители на Големия кръст на ордена „Германски орел“ (златен) - отличието му е връчено след японската атака над [[Пърл Харбър]] в края на 1941 г.
Ред 29:
На практика са прихванати всички съобщения на Ошима: приблизително 75 за 11 месеца от 1941 г., близо 100 през 1942, 400 през 1943, 600 плез 1944, и около 300 през четирите месеца на 1945 г., в които Германия все още воюва.
 
Докато някои от предвижданията на барона се оказват погрешни (Ошима смята, че [[Великобритания]] ще се предаде преди края на 1941 г.), докладите му за конкретните дати в плановете на немското ръководство се оказват безценни за Съюзниците. Например, на [[6 юни]] [[1941]] г., той изпраща телеграма, че Германия ще нападне [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] на [[22 юни]]. Друг пример е съобщение от ноември 1943 г., когато баронът е поканен на четиридневна инспекция на укрепленията на Атлантическия вал на брега на [[Франция]]. При завръщането си в Берлин, той описва всичко в обширен доклад от 20 страници, давайки описание на разположението на всяка немска дивизия, както и личния и&#768; състав и въоръжение. Описва подробно противотанковите ровове и въоръжението на бункерите, изградени близо до брега. Това осигурява ценна информация за разузнаването и планирането на [[десант]]а в „Денят Д“ ({{lang-en|D-day}}). Съюзниците също така разбират, че дезинформацията по операция „Сила на духа“ върши своята работа - само седмица преди нападението, Хитлер споделя на Ошима: „докато Съюзниците извършват отвличаща вниманието подготовка за десант в [[Норвегия]], [[Бретан]] или [[Нормандия]], те ще открият втори фронт в района на [[Дувърски пролив|Дувърския пролив]].“ Така Ошима съобщава в Токио факта, че елитните немски сили ще са разположени край [[Ламанш]]а и няма да очакват атаката в Нормандия.
 
Телеграмите му също така се оказват ценни и за хората, които планират и провеждат кампаниите по бомбардирането на Германия, тъй като баронът изпраща подробни детайли от щетите, нанесени от съюзническите рейдове над определени немски цели.