'''Ставката на Върховното главно командване''' (на [[руски]]: ''Ставка Верховного Главнокомандования'', наричана накратко '''Ставка''' или '''СВГК''') е висшият орган начело на [[СССРСъюз на съветските социалистически републики|съветската]] армия в борбата срещу [[Нацистка Германия]] и съюзниците ѝ от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] през 1941-1945 г. Учредена е на 23 юни 1941 г. – ден след германското нападение срещу Съветския съюз. В първоначалния ѝ състав влизат [[Йосиф Сталин|Й. Сталин]], [[Семьон Тимошенко|С. Тимошенко]], [[Георгий Жуков|Г. Жуков]], [[Вячеслав Молотов|В. Молотов]], [[Климент Ворошилов|К. Ворошилов]], [[Семьон Будьони|С. Будьони]] и Н. Кузнецов. От 10 юли същата година неин председател става Сталин на мястото на Тимошенко, а първоначалното ѝ наименование (''Ставка на главното командване на въоръжените сили на СССР''), е променено на ''Ставка на върховното командване''. Названието ''СВГК'' е утвърдено на 8 август 1941 г., когато Сталин става Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР. Във функциите на Ставката влизат организирането и преразпределянето на войските, планирането и координирането на бойните операции, а така също и материалното обезпечение на военните усилия. Нейни работни органи са Генералният щаб на Червената армия, народните комисариати по отбраната и военноморския флот, както и редица подчинени служби (главни управления на противовъздушната отбрана, на тила, на всеобщото военно обучение и пр.). Към края на войната в Ставката са все още Сталин, Жуков и Кузнецов, а освен тях в нея влизат [[Александър Василевски|А. Василевски]], А. Антонов и Н. Булганин.
