Разлика между версии на „Возрождение (остров)“

м
fixing masked redirect
м
м (fixing masked redirect)
'''Остров Возрождение''' ({{lang-uz|Tiklanish orollari}}, {{lang-ru|Остров Возрождения}}) е бивш [[остров]], а сега [[полуостров]] в [[Аралско море]]. Возрождение става полуостров през 2002 г. в резултат на непрестанното смаляване на Аралско море. Сега се поделя между [[Казахстан]] и [[Узбекистан]].
 
Разположен в централната част на [[Аралско море]], oстров Возрождения е част от групата на [[Царските острови]] (Николай I, Константин и Наследник). Открит е през [[1848]] г. от експедицията на лейтенант [[Алексей Бутаков]], който му дава името Николай I. Руският пътешественик установява, че територията на острова предлага идеални условия за лов и риболов. На площ от 230 кв. км пасели огромни стада от [[сайги]] (степни антилопи), а заливите изобилствали от риба и водоплаващи птици. Като такъв своеобразен рай островът се запазва до края на [[1948]] г., когато към неговите брегове подхождат първите плавателни съдове с необичайни за тези места пътници. На Возрождения слизат хора с униформи на червената армия и от този момент територията и заливите му стават недостъпни за ловците и рибарите, защото чак до 1992 г. островът става е една от главните лаборатории и тестова площадка на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] за водене на микробиологична война. Още през 1948 г. [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва изграждането на корпусите секретна лаборатория за разработка на [[биооръжие]].
Към края на [[1949]] г. на Возрождения е завършено изграждането на [[полоса]] за излитане и кацане, способна да приема [[военно-транспортни самолети]].
Главен град на острова е бил [[Кантубек]] – типично военно поселище от едно- и двуетажни сгради и бараки, което днес е в развалини, но според съветските разбирания тогава е притежавало достатъчно развита инфраструктура, необходима за автономното му съществуване. Населението му варира между 1500 и 2000 души. Освен с жилищни постройки, градът разполага с офицерски и войнишки клубове, [[стадион]], [[киносалон]], столови. Не липсват дори детска градина и начално училище. В центъра на селището се издига зданието на щаба. В покрайнините се намират парковете със специална военна и автомобилна техника.
На няколко километра от Кантубек е построен лабораторният корпус. Централната лаборатория се помещава във внушителна триетажна сграда. До нея е хладилното отделение. В него се съхраняват доставяните на острова образци за изпитания от всички военно-биологични центрове на СССР – [[Киров]], [[Свердловск-19]], [[Загорск-6]], [[Омутнинск]], [[Сергиева посада]], [[Оболенск]], [[Степногорск]] и др. На полигона са попадали дори американски [[боеприпаси]] с биологично оръжие. Диапазонът на изследваните от лабораторията патогени също е сравнително широк: [[антракс]] (сибирска язва), [[туларемия]], [[бруцелоза]], [[чума]], коремен и [[петнист тиф]]. В по-малка степен са разработвани [[вируси]] ([[шарка]], [[венецуелски конски енцефаломелит]]) и [[токсини]] ([[ботулизъм]]).
В южната част на Возрождения пък се намира най-големия полигон за полеви изпитания на бактериологично оръжие в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Първите жертви на експериментите стават обитаващите острова [[сайги|сайга]]. После мястото им се заема от класическите [[лабораторни плъхове|лабораторен плъх]] и [[морски свинчета|морско свинче]], плюс различни видове копитни животни. Всяка година на Возрождения за експерименти се използват между 200 и 300 [[примата]], доставяни от [[Африка]] по линия на Министерството на външната търговия. Специално за нуждите на полигона е създаден и [[конезавод]]. Твърди се, че с опасни щамове са заразявани и осъдени на смърт затворници, докарвани до летището на Возрождения от различни точки на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с транспортни самолети. Нещо повече – до [[1953]] г. на територията на острова е съществувала женска наказателна колония за особено опасни престъпнички.
Останките от умъртвените животни се подлагат на химическа и термична обработка. Едва тогава се заравят в отдалечени краища на острова. За всяко подобно хранилище се оформя индивидуален паспорт, съдържащ координатите му, плюс още 12 показателя, осигуряващи максимално пълна характеристика.
През [[1988]] г. на Возрождения са складирани за съхранение множество контейнери ТР-250 от [[неръждаема стомана]]. Всеки от тях е с вместимост 250 литра и съдържа щамове на [[антракс]], доставени от научния център [[Свредловск-19]]. Факти не потвърдени от никого, но и официално неопровергани.
108 034

редакции