Николай Крилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: pl:Nikołaj Kryłow |
м fixing masked redirect |
||
Ред 6:
|прякор=
|място на раждане=[[Картинка:Romanov Flag.svg|25px|border]] с. Голяевка,<br>[[Саратовска губерния]],<br> [[Руска империя]]
|място на смърт=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|25px|border]] [[Москва]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|преданост=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|25px|border]] СССР
|въоръжени сили=Ракетни войски
Ред 25:
Роден е на [[29 април]] [[1903]] г. в с. Голяевка, [[Саратовска губерния]]. На [[20 февруари]] [[1919]] г. се записва като доброволец в [[Червената армия]]. След успешното завършване на пехотни курсове през [[1920]] г., е назначен за командир на [[взвод]], [[рота]], а на 19 години командва [[батальон]]. По време на [[Великата Отечествена война]], Крилов заема длъжностите началник на оперативен отдел на армия и началник-щаб на [[армия]]. Участник в отбраната на [[Севастопол]]. По време на [[Битка за Сталинград|битката за Сталинград]] е началник-щаб на армия, откъдето произхожда познанството му с [[Василий Чуйков]]. Несъмнената заслуга за по-късното му утвърждаване на длъжността главнокомандващ на ракетните войски със специално предназначение ({{lang-ru|Ракетных войск стратегического назначения}}, съкр. ''РВСН'') обаче, е заради работата по въпросите за отбраната на Сталинград, под ръководството на [[Никита Хрушчов]]. Крилов след войната ще напише за това очерка „Волжката твърдина“ ({{lang-ru|„Волжская твердыня“}}). След победата над [[Германия]], Николай Иванович, заедно с командира на [[1-ви Далекоизточен фронт]] - маршал [[Кирил Мерецков]], предприемат дръзка маневра срещу [[3-та японска армия]]. Отказвайки се от артилерийска подготовка, съветските войски обкръжават противника, унищожавайки редица [[ДОТ|дълговременни огневи точки]] на японците. Този подход към нестандартни решения на стратегическите въпроси, служи за назначаването на Крилов за главнокомандващ на [[Далекоизточен военен окръг|Далекоизточния военен окръг]]. По-късно, Николай Иванович командва [[Уралски военен окръг|Уралския]], [[Ленинградски военен окръг|Ленинградския]] и [[Московски военен окръг|Московския]] военни окръзи. През [[1963]] г. е назначен за главнокомандващ на ракетните войски със специално предназначение {{lang-ru|}}.
Николай Крилов дълго не дава съгласието си на молбата на тогавашния министър на отбраната на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] - маршал [[Родион Малиновски]], да оглави новия вид войски. Развитието им е обусловено и от [[Карибската криза]]. През [[1965]] г., по доклад на министъра на отбраната на [[Съединени американски щати|САЩ]] - [[Робърт Макнамара]], Щатите имат 650 [[балистични ракети]], а СССР - само 200. Крилов, както и някои научни ръководители като [[Михаил Янгел]], достигат до извода, че е необходимо строителството на нови шахти за пускови установки и приемане на въоръжение на нови бойни ракетни комплекси. Янгел създава в своето конструкторско бюро нови видове ракетно въоръжение, с далекобойност, която значително превишава комплексите с ракети [[Р-12 Двина|Р-12]]. През [[1966]] г., Съветският съюз е посетен от [[Шарл де Гол]]. Заедно с Крилов, де Гол инспектира ракетната [[дивизия]] в [[Новосибирск]].
Крилов провежда инспекции по всички части и подразделения на ракетните войски. След всеки випуск на [[офицер]]и-ракетчици, той кани в Главния щаб на ракетните войски млади офицери и изслушва техните молби и жалби, след което лично проверява изпълнението на поставените им задачи. При проверка на една от частите лично се заинтересува колко често войниците получават писма, водят ли ги на кино.
| |||