|
== Творческа история ==
Бари измисля Питър Пан в разказите, които предава на синовете на приятелката си Силвия Лъулин Дейвис, с която има взаимоотношениевзаимоотношения, макар и двамата да са женени.
Името на героя е съчетание от два източника: ''Питър'' Лъулин Дейвис, тогава най-малкиятмалкия от момчетата, и ''[[Пан]]'', богътбог на горите в [[древногръцка митология|древногръцката митология]]. Лъулин Дейвис умира от [[рак (болест)|рак]] няколко години след смъртта на съпругатсъпруга Бари и е определен за един от настойниците на момчетата, икато неофициално ги осиновява.
Предполага се, че вдъхновението за героя идва от по-големия брат на Бари, - Дейвид, който умира на 13 години в инцидент с кънки и това засяга дълбоко майка му. Според Андрю Бъркин, автор на ''J.M. Barrie and the Lost Boys'' ('Дж.М. Бари и ЗагубенитеИзгубените момчета''), смъртта на Дейвид е „невероятна катастрофа, от която тя никога не се съвзема напълно... Ако Маргарет ОгилвиО'Гилви се е почувствала добре от мисълта, че Дейвид, умирайки като момче, ще остане завинаги момче,то Бари се е почувствал вдъхновен от това.“
Образът на Питър Пан за пръв път се появява в печатпечата през [[1902]] г. в книга, наречена ''Бялата птичка'' ('The Little White Bird'), в която е романизирано отношението между Бари и децата на Лъулин Дейвис. Героят е използван в успешната театрална пиеса ''Питър Пан, или момчето, което никога няма да порасте''. Премиерата на постановката е на [[27 декември]] [[1904]] в [[Лондон]].
През [[1906]] откъсите от ''Бялата птичка'', в които участва Питър Пан, са публикувани в книгата ''Питър Пан в Кенсингтън Гардънс'' с илюстрации от Артър Ракъм. Бари след това адаптира пиесата за романа ''Питър и Уенди'' от [[1911]], който днес се продава най-вечеосновно под заглавието ''Питър Пан''.
В Кенсигтън Гардънс в Лондон има статуя на Питър Пан, който си играе със свирка. Тя е дело на скулптора [[Джордж Фрамптън]].
|
