Кирил Драмалиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
м fixing masked redirect |
||
Ред 12:
Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията през 1937 и в периода 1941–1944. Един от представителите на БКП в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под манифеста на ОФ от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”'', който манифест служи като оправдание за терора след 9 септември 1944 г.
На 22 септември 1944 със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). [[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа – посланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[Германска демократична република|ГДР]] (1956 - 1958).
По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента [[Тодор Павлов]], Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
| |||