Мюзафер Шериф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: nl:Muzafer Sherif
м fixing masked redirect
Ред 7:
| роден-място = [[Измир]], [[Турция]]
| починал-дата = [[16 октомври]] [[1988]]
| починал-място = [[Феърбанкс]], [[Аляска]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
}}
 
'''Мюзафер Шериф''' ({{lang-en|Muzafer Sherif}}) е [[САЩСъединени американски щати|американски]] [[психолог]] от [[турски]] [[произход]]. Счита се за един от основателите на [[социална психология|социалната психология]].
 
За ключов момент в живота му се счита инцидент през 1919 г., когато той е на 13 години, а гръцките войски завладяват [[Измир]] и много от роднините му са избити. По думите на самия Шериф, малко преди да го намушка с [[щик]]а си, гръцки [[войник]] го съжалява и го оставя жив. Този инцидент го кара по-късно да фокусира [[изследванията]] си върху механизмите на [[междугрупов конфликт|междугруповия конфликт]].
 
Мюзафер Шериф получава [[бакалавър]]ска степен от Американския международен колеж в [[Измир]] и [[магистър]]ска степен в Истанбулския университет, където печели и стипендия за обучение в чужбина. В [[Съединени американски щати|САЩ]] защитава втора [[магистратура]] в [[Харвардския университет]], където преподава и [[Уилям Джеймс]]. Докторска степен защитава в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]].
 
Най-известен [[експеримент]] на М. Шериф е този с използването на [[автокинетичен ефект|автокинетичния ефект]] (описан от [[Хенри Адамс]] през 1912 г.), проведен през 1935 г. В напълно тъмна стая, на 5 метра от изследваните лица той и сътрудниците му [[прожекция|прожектират]] светла [[точка]]. [[Инструкция|Инструкцията]] е, че когато в стаята изгасят [[лампа|лампите]], участниците ще видят светеща [[точка]], която след известно време ще започне да се [[движение|движи]]. Когато това се случи, те трябва да сигнализират с натискането на бутон пред тях, а в последствие - и да преценят [[разстояние]]то, на което се е преместила точката. В единия от случаите [[експеримент]]ът се провежда в група, а после - с всеки неин член поотделно; в другия случай - обратно - първо поотделно, после - в група. Резултатът показва, че груповото обсъждане влияе на изказаните оценки от отделния [[индивид]].