Шандор Радо (психоаналитик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м fixing masked redirect |
||
Ред 9:
|роден-място = [[Кисвардар]] [[Австрия]]
|починал-дата = [[14 май]] [[1972]] (на 82 г.)
|починал-място = [[Ню Йорк]] [[Съединени американски щати|САЩ]]
|живял в = [[Унгария]], [[Германия]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
|гражданство =
|националност =
Ред 42:
=== САЩ ===
От [[1931]] г. по предложение на [[Ейбрахам Брил]] се премества в [[Съединени американски щати|САЩ]], където става един от новите преподаватели и директор по обучението в новосформирания Психоаналитичен институт в Ню Йорк. Всъщност американският институт е бил създаден по модел на берлинския. <ref>[http://www.answers.com/topic/new-york-psychoanalytic-institute New York Psychoanalytic Institute]</ref>През [[1941]] е отстранен от института поради идеологически разногласия. Същата година заедно с колеги (Абрам Кардинер и други) установява основния институт на Американската психоаналитична асоциация.
През [[1944]] става клиничен професор по психиатрия в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] и директор, и съосновател на Департамента по психиатрия към Медицинския и хирургически колеж към Колумбийския университет. Основава Колумбийската клиника по психоанализа, функционираща и днес. През това време психоанализира композитора [[Леонард Бернщайн]], педиатъра (известен на български със своите книги за бебета и деца) д-р [[Бенджамин Спок]] и американската авторка и критичка [[Мари МакКарти]]. През 1944–1945 г. работи като директор на психоаналитична клиника. Бил е съосновател и президент на Американската академия на психоанализата. Аналитик е на [[Хайман Спотниц]].
Ред 50:
Поддържал е кореспонденция с [[Фройд]], от когото има запазени 36 писма до Радо. Фройд посочва Радо за редактор на ''Internationale Zeitschrift fur psychoanalyse'' на мястото на [[Ото Ранк]] и Радо е също така редактор отново на фройдовото ''Imago''. През [[1926]] е редактор на юбилейните по случай 70-годишнината на Фройд 2 тома сб. от текстове (есета). Разногласията на Радо с [[Ана Фройд]] например вероятно се дължат на факта, че тя не е одобрявала негов поменателен текст за [[Шандор Ференци|Ференци]]. Всъщност това отразява фактът, че Ференци в някакъв момент се превръща в много спорна точка по отношение на [[либерализъм|либерализма]] и психоанализата.
И все пак Радо всяко лято посещава [[Европа]] и по-специално Фройд и така до [[1935]], когато настъпва истинската криза в тяхните взаимоотношения. Радо спомага сериозно за бягството на мнозина европейски аналитици в [[Съединени американски щати|САЩ]] през войната и застава в опозиция на Фройд, който се опитва да създаде международен психоаналитичен институт във [[Виена]] по време на управлението на [[Хитлер]].
==== Роля на психоаналитик дисидент ====
| |||