|
== Архитектурни и природни забележителности ==
[[Картинка:Rousse_Monument_of_Liberty_Statue.jpg|right|thumb|180px|Статуята на върха на внушителния [[Паметник на Свободата]]]]
Градът е сред [[Стоте национални туристически обекта]] ([[Къща-музей „Захари Стоянов“]] и [[Пантеон на Възрожденците]]). Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Голяма част от тях са паметници на културата. Сред забележителностите на града се открояват: Църквата „Св. Троица“, [[1764]] г.; [[Паметник на Свободата (Русе)|Паметникът на Свободата]], [[1908]]/[[1911]] г., скулптор [[Арнолдо Цоки]]; Паметника на загиналите в Сръбско-българската война [[1885]] г., [[1902]] г., арх. Н. Лазаров, Ж. Спиридонов; Флотската кула, [[1885]] г., арх. [[Фридрих Грюнангер]]; [[Доходно Здание|Доходното здание]] с крилатия Меркурий на покрива, в което са настанени градският театър и други културни институции, [[1902]] год. арх. [[Раул-Паул-Бранк]], [[Георг Ланг]] и [[Франк Щолц]]; [[Телевизионна кула|телевизионната кула]] (210 м), която е най-високата в България (кулата [[Копитото]] в [[София]] е висока 108м), а според други е на първо място и на [[Балкански полуостров|Балканите]] ([http://www.rousse.bg/history.php]). Русенската кула е построена през [[1976]] г.; Родният дом на писателя [[Елиас Канети]], нобелов лауреат за [[1981]] г.; [[Пантеонът на Възрожденците]], където почиват костите на видните дейци на българското национално-освободително движение [[Любен Каравелов]], [[Стефан Караджа]], [[Ангел Кънчев]], [[Захари Стоянов]], [[Панайот Волов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]] и др.; Първата железопътна гара в България, изградена през [[1866]] г.
Започнатото при управлението на Мидхат паша оформяне архитектурния облик на съвременен Русе достига своя апогей в 30-годишния период след Освобождението на България от турско робство. Използвайки инерцията от вече извършените коренни благоустройствени реформи и защитавайки реномето си на най-голям и най-важен български град, Русе пръв в цяла България приема европейски облик. Важна роля за осъществяването на процеса играят пристигналите в града архитекти, известни в цяла Европа. Имената на Едуард Винтер (градски архитект на Русе в продължение на около две десетилетия), Нино Росети, Георг Ланг, Негохос Бедросян. Удо Рибау, Едвин Петрицки, Иван Майор Виктор Скучек, Михаил Пернигони, както и тези на Тодор Тонев, Никола Лазаров, Петър Петров и др. ще останат неразривно свързани с историята на града, дали му многобройни шедьоври на строителното изкуство. Множество жилищни, обществени сгради изградени в стил неокласицизъм - господстващ из цяла Европа през втората половина на XX век и съчетаващ в себе си често стигащи до еклектика елементи на барок, готика, рококо, ренесанс, ампир и др. - отличават града от останалите в България, където се строи икономично и с ориенталски мотиви.
Фасадите на новостроящите се русенски сгради преливат от балкони, колони в дорийски, йонийски и коринтски стил, еркери, арки, ложи, корнизи богато украсени с най-разнообразни скулптурни фигури, бюстове, гирлянди, лозови листа, раковини, цветя, плодове, птици, монограми и гербове за принадлежност. Раздвижени покриви, изработени от медна или галванизирана цинкова ламарина, често оцветена, допълнително разчупват силуета на сградите. Доставени от Виена или изработени от матрици детайли украсяват фасадите и интериора. Кули, игли, ветропоказатели или фини парапети служат за връх на покривите. Малки и различни по форма прозорци разположени под тях загатват за мансардни помещения. Не по-малко забележителен е интериорът на сградите. Обширни приемни, будоари, салони за гости с декоративни стенописи, ковани парапети и решетки, входни врати с масивни брави и ръкохватки, огради с метални орнаменти носят повея на европейската мода и култура. Обзавеждане и мебелировка от най-реномираните центрове-производители на Стария континент допълват впечатлението. Най-забележителни в това отношение са сградите на Братя Симеонови, Георги Мартинов, Иванчо Стоянов, Саркис Кугомджиян и редица други. В края на процеса на преобразуване на града се оформят цели улици със стилни сгради. Такива са главните "Александровска" и "Княжеска" както и "Пиротска", "Славянска", "Николаевска", "Иван Вазов", "Константин Иречек" и др.
През последните 30 години на няколко етапа в къщите на Братя Симеонови, Клуба на дейците на културата (бивша къща на Г. Мартинов), къщата на Калиопа Калиш, Управлението на безмитна зона и др. са били реставрирани уникалните стенописи, дело на работилите в периода 1895-1912г. художници-декоратори Карл дьо Шаурсберг, Карло Франческани, Христо М. Живописов и майстор-бояджиите Козма Саламури, Майер Вилберман и др.
През 1889г. за колосалната за времето сума от 650 хиляди сребърни франка Русенската община доставя гранитни павета произведени в кариерата Сан Рафаел край Марсилия, Франция. Русенската фабрика "Труд" пък произвежда керамични павета и тротоарни плочки като по този начин оформлението на улиците бива завършено. Поради варовиковия състав на русенския камък се налага през 30-те години те да бъдат заменени с такива, изработени от свищовски камък.
Гръцкият майстор-каменар А. Каргарота (неправилно посочван в някои източници, включително и от доц. Васил Дойков, като италианец) зарежда с облицовъчен камък от своите кариери "Каргарота & Малчев" не само русенските строежи, но дори и фабриката за мраморни изделия на Георге Петреску (също с гръцки произход) в Букурещ. Такива изделия можело да бъдат поръчани още и във Виена и Печ, а през 1897г. в Русе е открита и фирмата "П. Гавалс-Л. Миритис & Сие. първа скулптурна ателиера".
Едва през 1973г. управляващият тогава режим осъзна истинската стойност на русенската архитектура и задвижи проект по реставриране и поддръжка на архитектурните паметници. Най-яркият екземпляр от множеството сгради-шедьоври без съмнение е Доходното здание. Построена през 1902г. от родения в Габрово предприемач Гатьо П. Цонев по проект на Р. Й. Бранк и с участието на архитектите Георг Ланг и Франц Шолц, сградата първоначално е предназначена да носи приходи за издръжка на русенските училища. По късно е използвана от Русенския драматичен театър, който изнася представленията си в нея, но претърпява няколко пожара и понастоящем се реставрира, за да изпълни ролята на преддверие на новата театрална сграда.
Доходното здание, заедно с откритият през 1908г. Паметник на Свободата, дело на именития италиански скулптор Арнолдо Цоки, представляват визитката на Русе и по-често от всички останали забележителности на града намират място във всякакви справочници, брошури, значки и пр. сувенири. Освен гореспоменатият Паметник на Свободата, към 1930г. Русе притежава още два: Паметник на падналите борци през сръбско-българската война от 1885г. на площад "Батемберг" и "Царев камък" - Паметник - възпоменателна колона, построен в чест на посещението на султан Махмуд II от 183бг. По-късно през годините, наред с паметниците на достойни български патриоти като кап. Райчо Николов, Баба Тонка Обретенова, Стефан Караджа, комунистическият режим издигна и редица монументи на свои символи, които станаха жертва на събитията в страната през последните десет години и вече отсъстват от лицето на града.
Най-старата русенска сграда от периода на неокласицизма е Областното управление, построена през 1882г. по проект на виенския архитект Франц Грюнангер. Поради изписването върху фасадата, съобразно изискванията, на името на държавния глава през последните години неправилно и бе поставено името "Дворец на Батемберг". Всъщност, резиденцията на княз Александър I се е намирала в сградата на Кукления театър на ул. "Княжеска". Освен сградата на Окръжното управление на площад "Батемберг", се открояват още построената в периода 1894-1898г. по проект на арх. Петко Момчилов мъжка гимназия "Княз Борис" (днес училище "Хр. Ботев") както и откритата през 1911г. сграда на Търговско-индустриалната камара дело на арх. Никола Лазаров. В момента в нея се помещава Окръжната библиотека "Л. Каравелов". Също на този площад, в началото на ул. "Александровска" през 1895г. по проект на арх. Негохос Бедросян е построена сградата на "Банка Братя Симеонови", по-късно Русенска Популярна Банка, а сега "Банка ДСК".
Важна роля в архитектурното богатство на града играят църковните постройки. Католическият храм "Свети Павел от кръста" е построен през 1890г. по инициатива на полски офицери и е съоръжен с дълго останалия единствен в България църковен орган. В периода 1884-1889г. по проект на Едуард Винтер и с дарения от енориаши е построен православния храм "Всях светих", който е разрушен в рамките на едно денонощие през 1978г., за да отстъпи място на съществуващия в момента "Пантеон на възрожденците".
Десетки са сградите с историческо значение в Русе. Най-популярните сред тях, като къщите на Братя Симеонови, Банка "Буров", Банка "Гирдап" (сега Концертно бюро), хотел "Тетевен", бирария Стефан Гъдев (сега ресторант "Потсдам"), Католически пансион "Нотр дам"(сега Английска гимназия) и много други, ни дават правото да се гордеем с Русе, като град с богато архитектурно минало.
*[http://www.pyce.info/articles,special,1,5.htm]
== Театри ==
[[Картинка:Rousse-opera.jpg|thumb|right|270px|Сградата на операта]]
|
