Музикален театър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Музикалният театър''' или '''мюзикълът''' е вид сценично изкуство, характерно за [[20 век]], което комбинира елементи от живото [[музика]]лно изпълнение и [[театър]]а.
Музиката варира като звучене от [[джаз]]а до [[поп]] или [[класика]]. Текстът се нарича [[либрето]] (термин, заимстван от [[опера]]та). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал,лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]],а последният мюзикъл на Гершуин, „[[Извинете за моя английски
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла [["Вълкът и седемте козлета"]] от [[Ал.Владигеров]], където в началото има увертюра.
Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичен пример за мюзикъл е например „[[Котките]]“, по либрето на [[ТС Елиът|Т.С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]], представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.
== Адаптации ==
Някои от по-известните
Сред най-известните филмови адаптации по
Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.
|