Млада македонска книжовна дружина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ъгълъ (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Първият официален правопис на новобългарския език е приет едва през 1899...
Ред 1:
[[Картинка:Mlada drujina.jpg|дясно|мини|Устав на дружината на литературен български (но не и азбука - забелязва се махане на ''я'', за която се употрбва '''ia''').]]
 
'''МладаМладата македонска книжовна дружина''' е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от [[Македония (област)|Македония]], съществувало в [[София]] от края на [[1891]] или началото на [[1892]] до [[1894]] година.
 
Дружеството издава списание „[[Лоза (списание)|Лоза]]“, от което излизат шест броя. През 1894 участникът в дружеството [[Войдан Чернодрински]] основава театрален кръжок, смятан днес в [[Република Македония]] за началото на македонския [[театър]]. Дружеството се стреми към разширяване на основата на българския книжовен език в посока [[западни български говори|западните български говори]].
 
[[Картинка:Spisanie lozia.jpg|ляво|мини|Издаваното от Младата македонска книжовна дружина в София списание "Лоза" - на литературен български език.]]
 
В Младата македонска книжовна дружина участват редица български просветители и общественници от Македония - [[Евтим Спространов]], [[Петър Попарсов]], [[Тома Карайовов]], [[Христо Попкоцев]], [[Димитър Мирчев]], [[Андрей Ляпчев]], [[Наум Тюфекчиев]], [[Георги Баласчев]], [[Коста Шахов]], [[Георги Белев (революционер)|Георги Белев]], известни и като „лозарите“. За кратко време по-късно в дружеството участват и [[Даме Груев]], [[Гоце Делчев]], [[Лука Джеров]], [[Иван Хаджиниколов]] и [[Христо Матов]].
Дружеството е сред инициаторите за създаването на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]], като висш орган на легалната македонска организация в България.