В началото на 1547 година е обявено въздигането на руските земи в [[Руско царство]] около [[Велико Московско княжество|Великото Московско княжество]]. За цар е прогласен младия [[Иван Грозни]] който е оженен за [[Анастасия Романовна]]. В резултат на тези събития семейство [[Глински]] се сдобива с голяма власт.
През [[април]] с.г. в Москва избухва [[Големият пожар в Москва|голям пожар]], който почти напълно изгаря тогавашния дървен град. В града се въргалят около 3700 трупа при 100 хил. население на града[[столица]]та към онзи момент. [[Аналогия]]та е натрапчива с [[големия пожар в Рим]] нав нарочената като [[ТретияТрети Рим]] нова [[столицапрестол]]нина на някогашната [[Римската империя]] след [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от османските турци преди малко повече от [[век]].
Ситуацията за туко-що провъзгласенотопрогласеното царство е критична, т.к. ликвидирането на последиците от пожара налага засилването на данъчната тежест върху данъкоплатците. За виновна за пожара е нарочена от зложелателите бабата на младия цар [[Анна Якшич]]. На [[21 юни]] 1547 година в Москва избухват провокирани от слуховете [[бунт]]ове. Бунтарското недоволство основно е насочено срещу семейство Глински, а провокаторипровокаторите пускат слуха[[слух]]а, че виновница за случилото се е Анна Якшич. Те искат да изгорят като [[магьосник|магьосница]] бабата на младия цар, а [[специална цел|специалната цел]] е да се провали замисъла за създаване около Москва и Московското велико княжество на най-нов и последен Трети Рим.<ref> Карамзин Н. М. Указ, соч., с. 559 </ref>
При голямо напрежение, с огромни трудности и с чрезвичайни усилия, младият цар успява да овладее ситуацията и веднага след като опасността преминава, царят[[държавен глава|държавния глава]] нарежда арестуването на главните заговорници и ги [[наказание|наказва]] сурово и справедливо. В крайна сметка в резултат от бунта, влиянието върху управлението на държавата на семейство Глински е сведено до нула.
Големият пожар в Москва и събитията от първата година на царуването на Иван Грозни нанасят траен [[психика|психически]] отпечатък върху младия цар, с което се обясняват много от следващите му постъпки в управлението на току-що създаденото Руско царство, претендиращокоето дапретендира еза наследникнаследството на някогашната Римска империя.
