Бунтове в Москва (1547): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 6:
През [[април]] с.г. в Москва избухва [[Големият пожар в Москва|голям пожар]], който почти напълно изгаря тогавашния дървен град. В града се въргалят около 3700 трупа при 100 хил. население на [[столица]]та към онзи момент. [[Аналогия]]та е натрапчива с [[големия пожар в Рим]] в нарочената като [[Трети Рим]] нова [[престол]]нина на някогашната [[Римската империя]] след [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от османските турци преди малко повече от [[век]].
== Събитията ==
Ситуацията за туко-що прогласеното царство е критична, т.к. ликвидирането на последиците от пожара налага засилването на данъчната тежест върху данъкоплатците. За виновна за пожара е нарочена от зложелателите бабата на младия цар [[Анна Якшич]]. На [[21 юни]] 1547 година в Москва избухват провокирани от слуховете [[бунт]]ове. Бунтарското недоволство основно е насочено срещу семейство Глински, а провокаторите пускат [[слух]]а, че виновница за случилото се е Анна Якшич. Те искат да я изгорят като [[магьосник|магьосница]]
При голямо напрежение, с огромни трудности и с чрезвичайни усилия, младият цар успява да овладее ситуацията и веднага след като опасността преминава, [[държавен глава|държавния глава]] нарежда арестуването на главните заговорници и ги [[наказание|наказва]] сурово и справедливо. В крайна сметка в резултат от бунта, влиянието върху управлението на държавата на семейство Глински е сведено почти до нула.
== Последствията ==
Големият пожар в Москва и събитията от първата година на царуването на Иван Грозни нанасят траен [[психика|психически]] отпечатък върху младия цар, с което се обясняват много от следващите му постъпки в управлението на току-що създаденото Руско царство, което претендира за наследството на някогашната Римска империя.
| |||