Хлябово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 2689854 на 79.100.155.215 (б.) уип
уикипедизиране
Ред 20:
 
== География ==
Село Хлябово е второто по големина селище в община Тополовград. Разположено е на обширна площ по северните склонове на [[Сакар]]. Землището му граничи със земите на [[Тополовград]] (на изток), със село [[Българска поляна]] на запад, със село [[Орлов дол]] на север и със село [[Костур (Област Хасково)|Костур]] на юг. Хлябово е разположено на 10 км от Голямата звезда, където се кръстосват пътищата за [[Елхово]], село [[Главан (Област Стара Загора)|Главан]], [[Любимец]], [[Свиленград]], [[Харманли]]. Отстои на 80 км от [[Хасково]], [[Стара Загора]] и [[Ямбол]].
Селото и съставено от три махали: Южна(Горна),Северна(Долна) и Източна(Отвъдна). Границата между Южната и Северната махала е централния път Харманли-Елхово.
Планинско-хълмистото землище на Хлябово е разположено на около 30 000 дка площ-обработваема земя, пасища и гори. Почвата е камениста, канелено-горска и не много плодородна. Горите са широколистни, предимно дъбови и букови, на места преобладава и габър.
 
Селото ие съставено от три махали: Южна (Горна), Северна (Долна) и Източна (Отвъдна). Границата между Южната и Северната махала е централния път Харманли-Елхово.
== История ==до селото има долмен
 
Планинско-хълмистото землище на Хлябово е разположено на около 30 000 [[дка]] площ- обработваема земя, пасища и гори. Почвата е камениста, [[Канелени горски почви|канелено-горска]] и не много плодородна. Горите са широколистни, предимно дъбови[[дъб]]ови и букови[[бук]]ови, на места преобладава и [[габър]].
 
== История ==
Най-старите заселници,живяли на днешната територия на село Хлябово са [[траки]]те. Това твърдение е доказано от наличието на интересните мегалитни паметници — [[долмен]]и, [[менхир]]и, [[кромлех]]и. Те са най-запазените у нас. Говори се, че са връстници на [[Стоунхендж]]. Затова се счита, че землището на днешното село Хлябово,че е обитавано още от древността. За това сбидетелстватсвидетелстват и останките от [[Древен Рим|римски]] и [[византия|византийски]] крепости, военни съоръжения, пътища... в диаметър наот около 4 - 20 км. около землището. На около 4 км. западно поот селото, е разположен Трикамерен долмен. Близоблизо до пътя за с. Българска поляна е разположен трикамерен долмен. Мястото е обозначено и има изградена пътека до долмена. В селото има още четири добре запазени долмена. По един в месностите "Бялата„Бялата трева"трева“ и "Стоевата„Стоевата круша"круша“ и два в месноста "Авджика"„Авджика“.
Територията на Сакарския район за пръв път е включен в границите на България през [[705]] година, при [[кан]] [[Тервел]] /700 - 721/.
 
Най-старите писменни документи за съществуването насна с. Хлябово са турски данъчни регистри за събиране на поголовен данък /джезие[[джизие]]/. Първият датира от11от юли161811 юли 1618 г., а вторият е от 6 юли1652юли 1652 г. В тези документи нашето селоселото фигурира под името ГЕРДЕЛЮ /ГЕРДЕМЕ/ и е в състава на нахия Юскюдар/ /дн. с. [[Щит (село)|Щит]], Свиленградско/, подчинено на [[кааза]] Едирне (дн. [[Одрин]]), която е била владение на султан БаязитБаязид хан. През 1618 г. в селото има 46 ханета /семейства/, а 34 ГОДИНИгодини ПОпо-КЪСНОкъсно ...с. Гердеме има 110 ханета или около 1200 жители. Това нарастданенарастване на Гердеме се дължи най-вече на прииждащите от цялата страна бягащи българи. Възможно е селото да се е уголемило, според легендата, заот обединяването на няколко малки селища, които са страдали от турските разбойнически дружини. Ето имената на тези поселищаыпоселища, разположени на4на 4 - 5 км. около дн. село.: Гулефирчево, пелифирчевоПелифирчево, Гереня, Клепалото, Ирущенци, Евджика, Армудли. Топонимията е съхранила имената на тези селища, като имена на местности. Все още не са провеждани по задълбочени исторически и археологически проучвания.
 
С Указ №462462 от 21.12.1906г1906 г. с. Гердеме е преименувано на с. Хлябово, с1249с 1249 ЖИТЕЛИжители. Днес в селото живеят 800 жители.
 
<!-- == Религии == -->
 
<!-- == Обществени институции == село с богата история
В с.Хлябово има черкваычерква, строена преди Освобождението, Основно училище на 130 години, читалище, с богата библиотека, Целодневна детска градина, голяма търговска база, със зала за тържества, цех за хирургически конци, машиностроителна Фирма, ала няма селско стопанство.
 
== Културни и природни забележителности ==
На около 4 км. западно поот селото, е разположен Трикамерен долмен. Близоблизо до пътя за с. Българска поляна е разположен трикамерен долмен. Мястото е обозначено и има изградена пътека до долмена. В селото има още четири добре запазени долмена. По един в месностите "Бялата„Бялата трева"трева“ и "Стоевата„Стоевата круша"круша“ и два в месноста "Авджика"„Авджика“.
 
== Редовни събития ==
 
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
Най- старите заселници,живяли на днешната територия на село Хлябово са траките.Това твърдение е доказано от наличието на интересните мегалитни паметници- долмени, менхири, кромлечи. Те са най-запазените у нас. Говори се, че са връсници на Стоунхендж.
Затова се счита, землището на днешното село Хлябово,че е обитавано още от древността.За това сбидетелстват останките от римски и византийски крепости, военни съоръжения,пътища...в диаметър на около 4 - 20 км.около землището.На около 4 км. западно по селото е разположен Трикамерен долмен. Близо до пътя за с. Българска поляна. Мястото е обозначено и има изградена пътека до долмена.В селото има още четири добре запазени долмена.По един в месностите "Бялата трева" и "Стоевата круша" и два в месноста "Авджика".
Територията на Сакарския район за пръв път е включен в границите на България през 705 година, при кан Тервел/700 - 721/.
 
Най-старите писменни документи за съществуването нас.Хлябово са турски данъчни регистри за събиране на поголовен данък /джезие/. Първият датира от11 юли1618 г.,а вторият е от 6 юли1652 г. В тези документи нашето село фигурира под името ГЕРДЕЛЮ /ГЕРДЕМЕ/и е в състава на нахия Юскюдар/ дн. с. Щит, Свиленградско/, подчинено на кааза Едирне дн. Одрин, която е била владение на султан Баязит хан. През 1618 г.в селото има 46 ханета/семейства/, а 34 ГОДИНИ ПО-КЪСНО ...с. Гердеме има 110 ханета или около 1200 жители. Това нарастдане на Гердеме се дължи най-вече на прииждащите от цялата страна бягащи българи. Възможно е селото да се е уголемило, според легендата за обединяването на няколко малки селища, които са страдали от турските разбойнически дружини.Ето имената на тези поселищаы разположени на4 - 5 км.около дн. село.Гулефирчево, пелифирчево, Гереня, Клепалото, Ирущенци,Евджика, Армудли...
Топонимията е съхранилаимената на тези селища, като имена на местности. За съжаление, още никой не е проявил поне любопитство за да се извършат археологически проучвания. Може да излезе нещо интересно.
 
С Указ №462 от 21.12.1906г. с. Гердеме е преименувано на с. Хлябово, с1249 ЖИТЕЛИ. Днес в селото живеят 800 жители.
В с.Хлябово има черкваы строена преди Освобождението, Основно училище на 130 години,читалище, с богата библиотека,Целодневна детска градина,голяма търговска база,със зала за тържества,цех за хирургически конци,машиностроителна Фирма,ала няма селско стопанство.
 
== Други ==