Помаци: Разлика между версии

При нея се изтъква най-вече верската страна на проблема - за това как и по какъв начин помаците са приели исляма. По този повод изтъкнатите османисти [[Махиел Кил]], [[Иналджък]] и други иследвайки османските архивни документи, разясняват в своите публикации как се е развил този процес. Така например, според Махиел Кил, историци като [[Васил Кънчов]], [[Марин Дринов]] и [[Петър Мутафчиев]] са считали за автентични летописите на поп [[Методий Драгинов]] от село [[Корово]], отнасящ се за района на [[Чепинска котловина|Чепинското корито]]. Летописите на поп Методий Драгинов са публикувани от Стефан Захариев, родом от Пазарджик, в неговото „Географско статистическо описание на Татар Пазарджишка каза“, отпечатано във Виена през 1870 г. Почти по същото време е отпечатан разказът ''„Второто разорение на България“'' на известния руски историк [[Ламански]], който също така е смятан за автентичен, а събитията се развиват по време на управлението на султан [[Селим I]] ([[1512]]-[[1520]]). Този разказ описва насилственото ислямизиране на населението от егейското крайбрежие до [[Неврокоп]]ско (Гоцеделчевско), както и на района около [[Крупник]] и по-голямата част от Дунавска България. Към смятаните за автентични документи се отнасят и „[[Исторически бележник]]“, съдържащ ужасяващи детайли за този процес в Централните и Източните Родопи, а също и „Хрониката на манастира Света Петка“, „Беловската хроника“ и „Дряновския препис“, който е служел като допълнение към „[[История славянобългарска]]“. Не на последно място тук могат да се причислят и сборниците с документи, публикувани през втората половина на ХХ в., сред които може да се причисли и историческия роман на Антон Дончев „Време разделно“ по която е създаден и филмът ”Време на насилие” екранизиран през 1987 г., прожектиран нееднократно по кината и излъчван по телевизионните екрани. В книгата били събрани и подредени записките на двама души – на светогорски монах, наричан поп Алигорко и на френски дворянин, пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата описвали едно и също събитие свързано с разорението и помюсюлманчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 година.Всички изброени до тук източници се смятали за автентични и на тях се е гледало като на основен източник на сведения за този период и от много наши съвременни историци. Оригиналите на историята на поп Методи Драгинов например, на „Второто разорение на България“ и на „Исторически бележник“ не са открити, за да се направи по-обстойна справка. Поради това те будят съмнение за автентичността си и често са смятани за възрожденски фалшификати. Изследваните от Кил османски архивни документи като цяло не дават ясна представа за разпространението на исляма сред помаците – дали то е било насилствено или доброволно. Това, което показват обаче, е много бавният процес на ислямизация. В този смисъл не може да се определи до каква степен думата „помак“ е свързана с думата „помъчен“, но е сигурно, че терминът се приема от авторите, които се базират и на споменатите по-горе източници. Тази [[етимология]] си е пробила път още по времето на [[Стою Шишков]] и е успяла да се наложи през [[1930-те|30-те]] години, достигайки и до наши дни.<ref>Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007, 34-35. </ref>

 

 

Версията за произхода на “помаци” от диалектизма „помака“ и „помачен“ влиза в противоречие с факта, че има и не малко еретици - [[павликяни]], които са приели без насилие исляма, видно от докладите на католическите мисионери.<ref>Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 1991 - 193 с.</ref>