Панайот Пипков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
От [[1899]] г. последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]]. След срещата му с [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на македонския химн „ Стига вече! “ . Издаден е в [[Лайпциг]] през [[1902]] г. от Ловешкото македоно - одринско дружество. Учител в [[Ловеч]] и [[София]].
Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „ Света Богородица “ / [[1901]] /, училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Тук пише хоровата творба „ Напред в бой “ , марша на [[34-и пехотен Троянски полк]] за духов оркестър, марща на гимнастическото дружество „ Осъмски юнак “ , „ Химн на [[Св. Св. Кирил и Методий]] “, множество ученически песни . От [[1904]] г. е капелмайстор на 34-пехотен Троянски полк. По - късно се установява в София. През войните / [[1912]]-[[1918]] / е капелмайстор на военен оркестър.
През [[1918]] г. става диригент в Свободния театър, където поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[ Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Бил е хормайстор на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, капелмайстор на Градската духова музика. Дирижира първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.Жени се за Бойко Борисов,след което се развежда и е луд по Азис
 
=== Химн на „ Св. Св. Кирил и Методий “ ===