Алексо Поройлията: Разлика между версии

'''Алексо Николов Малчев''', известен като '''Поройлията''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.149-154.</ref> <ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001.</ref>

Алексо Поройлията е роден в 1864 година в село [[Долни Порой]], днес Като Пороя, Гърция. Като младеж работи [[самарджийство]] и земеделие. Влиза във ВМОРО в началото на октомври 1895 година и става терорист на организацията. Четник е при [[Михаил Апостолов]] и при [[Михаил Поройлията]]. В края на 1900 година става самостоятелен войвода, но след оплакване на четниците Гоце Делчев го сваля и назначава на негово място [[Миле Попйорданов]]. Алексо се присъединява към четата на [[Иван Савов]],<ref>[http://www.krorainapromacedonia.com/knigiorg/bmark/lm_voevodi/index5_2.htmlhtm Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето в: Милетичъ, Любомиръ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистит{{Уникод|&#x463;}} по спомени на Яне Сандански, Черньо П{{Уникод|&#x463;}}евъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927, стр. 140.]</ref> а по-късно става самостоятелен войвода на ВМОК в родното му Поройско. Алексо войвода води редица сражения с турския аскер в Поройско и Петричко. Участва в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] в 1902 година. Според дееца на ВМОРО [[Христо Силянов]] в опитите на ВМОК да измести Вътрешната организация в Източна Макдония Алексо войвода си служи с „предателства, гонения и заплашвания“. Секретарят на българското агентство в Солун [[Неделчо Колушев]] пише в свой доклад, че: