Уикипедия

Съмърсет Хаус: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Сиймор -> Сиймур
още превод
Ред 2:
[[Image:Somerset House.jpg|right|thumb|300px|Централният двор на Съмърсет Хаус в Лондон. Фонтаните са изградени през 1990.]]
 
'''Съмърсет Хаус''' (Somerset House) е голяма сграда, бивша резиденция, разположена от южната страна на улица [[Странд, Лондон|Странд]] в Централен Лондон, с изглед към река [[Темза]], от източната страна на [[Ватерло, мост|моста Ватерло]]. Централната група от [[Неокласицизъм|неокласически]] постройки, по проект на [[архитект|архитекта]] Сърсър [[Уилям Чеймбърс (архитект)|Уилям Чеймбърс]], датира от 1776–96. Разширена е с класически [[Викторианска архитектура|викториански]] крила на север и на юг. На това място е имало сграда със същото име повече от два века по-рано.
 
==Ранна история==
През 16-ти век, когато поетите все още могат са пишели за "сребристата" [[Темза]], северният бряг на реката между днешното [[Сити (Лондон)|Сити]] и [[Уестминстър]] е предпочитано място за именията на на аристокрацията. През 1539 г. [[Хенри VIII]] подарява земи на [[Едуард Сиймур]] в "Chester Place, извън [[Темпъл Бар]], Лондон". Когато престолонаследникът — болнавият невръстен крал [[Едуард VI]] — сяда на трона през 1547, Сиймур като негов вуйчо става регент и [[Лорд Протектор]] и получава титлата [[херцог]] на Съмърсет. Около 1549 той срутил няколкото сгради, които били на това място и започнал да си строи внушителна резиденция, като се възползвал свободно от околните сгради, в това число и от някои от [[Зала за Литургии|залите за литургии]] и [[метох|метосите]] в старата [[Катедрала Сейнт Пол]], разрушени в полза на херцог Съмърсет и други влиятелни протестантски благородници, част от [[закриване на манастирите| закриването на манастирите]]. Къщата е била на два етажа, построена около четириъгълен вътрешен двор, с вход с височина от три етажа и е била един от най-ранните примери за [[Английски ренесанс|Ренесансова архитектура]] в Англия. Не е известно кой е проектирал сградата.
 
Преди да бъде завършена обаче, херцог Съмърсет вече си е създал много врагове във властта. В борбите за власт той търпи поражение и през 1552 г. е екзекутиран на [[Тауър (хълм)|хълма Тауър]]. Тогава имението Съмърсет става собственост на короната и в продължение на няколко години в него живее принцеса Елизабет преди да бъде коронясана като [[Елизабет I]] през 1558 г.
Ред 17:
==Съществуващо здание==
[[Image:Somerset House THS 1817 edited.jpg|thumb|300px|Съмърсет Хаус през 1817 г. Вижда се как [[Темза]] е минавала директно пред сградата.]]
<!--▼
Ever since the middle of the [[18th century]] there had been growing criticism that London had no great public buildings. Government departments and the Learned Societies were huddled away in small old buildings all over the city. Developing national pride found comparison with the capitals of the Continent disquieting. [[Edmund Burke]] was the leading proponent of the scheme for a "national building" and in [[1775]] Parliament passed an Act for the purpose of, ''inter alia'', "erecting and establishing Publick Offices in Somerset House, and for embanking Parts of the River Thames lying within the bounds of the Manor of [[Savoy Hotel|Savoy]]". The list of "Publick Offices" mentioned later in the Act comprised "The Salt Office, The Stamp Office, The Tax Office, The Navy Office, The Navy Victualling Office, The Publick Lottery Office, The Hawkers and Pedlar Office, The Hackney Coach Office, The Surveyor General of the Crown Lands Office, The Auditors of the Imprest Office, The Pipe Office, The Office of the Dutchy of Lancaster, The Office of the Dutch of Cornwall, The Office of Ordinance, The King's Bargemaster's House, The King's Bargehouses".
 
През средата на 18 век станало ясно, че в Лондон има недостиг на обществени сгради. Правителствените служби и научните дружества се намирали разпръснати в стари сгради из целия град. Чувството за национална гордост страдало от сравнението на града с континенталните столици. В отговор на общото настроение през 1775 г. Парламентът приел закон, с който се постановявало изграждането на помещения за дълъг списък от публични служби в Съмърсет хаус и за укрепването и облицоването на бреговете на Темза около днешното място на хотел Савой. Строителните работи ръководел [[архитект]] сър [[Уилям Чеймбърс (архитект)|Уилям Чеймбърс]] и той останал начело на различните фази на този проект през последните двадесет години от живота си.
Sir [[William Chambers (architect)|William Chambers]], Surveyor-General of Works and appointed at a salary of £2,000 p.a. to design and build the new Somerset House, spent the last two decades of his life, beginning in 1775, in several phases of building at the present Somerset House. [[Thomas Telford]], then a stone mason, but later an eminent [[civil engineer]], was among those who worked on its construction. One of Chambers's most famous pupils, [[Thomas Hardwick]] Jr, helped build parts of the building during his period of training and later wrote a short biography about Chambers. By [[1780]] the North Wing, fronting the [[Strand, London|Strand]], was complete. Its design was based on [[Inigo Jones]]'s drawings for the riverfront of the former building. We do not know for certain at what pace the rest of the construction progressed, but it is clear that with the outbreak of war with France caused delays through lack of money. Chambers died in [[1796]]; most of the building was completed after Chambers' death by [[James Wyatt]]. However we know that building work was still going on in [[1801]]; and there are indications that as late as [[1819]] some decorative work still needed to be completed. This original building (which did not yet include the "New Wing" and [[King's College London]], situated behind the West and East Wings of the quadrangle respectively) probably cost about £500,000.
 
Към 1780 г. било завършено Северното крило с фасада към Странд. Неговият проект се основавал на рисунките на Иниго Джоунс, изобразяващи фасадата към реката на предходното здание. Строежът продължил с различно темпо през годините, като след смъртта на Чеймбърс през 1796 ръководството поел Джеймс Уайът. През 1801 строежът все още продължавал, а през 1819 все още имало недовършени декорации.
At that time of course the river was not embanked. The Thames lapped the South Wing where three great arches allowed boats and barges to penetrate to landing places within the building.
 
По това време брегът на Темза все още не бил облицован и водите на реката се плискали до Южното крило, където през три големи арки лодките и баржите навлизали към пристана вътре в сградата.
 
▲<!--
Колкото
 
Magnificent as the new building was, it was something short of what Chambers had intended, for he had planned for additional wings to the east and west of the quadrangle. Cost had been the inhibiting factor. Eventually [[King's College London]] was erected to the east (the Government giving the land on condition that the siting and design conform to Chambers' original plan) by subscription between [[1829]] and [[1834]]. Then, increasing demand for space led to another and last step. The western edge of the site was occupied by a row of houses used as dwellings for [[Admiralty]] officials who worked in the South Wing. Between [[1851]] and [[1856]] these were demolished and a further wing erected. 150 years later this part of the building is still, in a very British way, known as the "''New'' Wing". Somerset House now presents more of the aspect of a [[terrace (architecture)|terrace]] than Chambers would have intended.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съмърсет_Хаус“.