Трънково (област Ямбол): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на отварящ таг за коментар на "Кухня". За останалото ...
Редакция без резюме
Ред 26:
'''Трънково''' е основано през [[1872]] година от две фамилии - Илчевци и Косевци. Първи идват Илчевци от село [[Ястребово (Област Стара Загора)|Ястребово]] - Старозагорско; втората фамилия Косевци пристигат в селото от [[Бояджик]] - Ямболско непосредствено след Бояджишкия бунт, които избухва на [[17 май]] [[1876]] година. Първият етап на населване започка с дядо Илчо Грудев Илчев, който през [[1872]] година заедно със своите шест сина Теню, Петко, Иван, Груди, Злати и Желю се заселва в землещето и започва развитие на животновъдна и земеделска дейност. След стабилизиране на рода дядо Илчо Грудев заедно със сина си Груди Илчев Грудев се завръща в село Ястребово. В Курмушли остават синовете му Теню, Петко, Иван, Злати и Желю. Дядо Желю e роден през [[1835]]г. и умира в [[1942]]г. в село Трънково на 107 години. Има седем деца - пет дъщери и двама сина: Тина, Стана, Стояна, Ивана, Къна, Марин и Йорги. Дъщеря му Къна Желева Илчева има четири деца - Нейка, Диню, Желю и Гана. Най-голямата Нейка Вълева след омъжването си отива да живее с мъжа си Симион Каменчав в село Секирово, сега квартал на град Раковски, Пловдивска област и има един син Йозо. Втори по големина е Диню, който до [[1983]] година живее в Трънково, а после се приселва в село [[Кирилово (Област Стара Загора)]] Старозагорско, където и умира. Има две дъщери Дойка и Къна. Дойка има две деца - Динко и Станка. Къна има две деца - Митко и Донка. Желю живее в Трънково до [[1969]] година, после се преселва в Бургас. Има три деца - Вълю, Койна, Слави. Вълю има три деца - Желю, Станка, Николина. Койна има две деца - Румяна и Бисерка. Слави има дъщеря Станислава. Най-малката от децата на Къна Желева Илчева - Гана - има две деца Гошо и Вълю. Гана живее по настоящем в Трънково.
След населването си селото е било многократно опожарявано и ограбвано от черкези и татари под потсрикателството на Карапчанци /Маломирци / . Жителите на селото не смеели да излязат по нивите си, жените не можели да останат сами в къщите от постояните набези на черкизите. Стигнало се до даване на жертви от страна на засалниците.Жителите на селото постояно отблъскват въоражените набези на нападателите . Един ден след поредния набег старейшините на рода решават да се оплачат на Асан бей, в чието землище живеели и от когото вземали земята за селото. След като ги излушал, той изпратил да повикат кмета на Карапча и след пристигането му в присъствието на беят на Пандаклии/Тенево / заявил: "Ако от този ден Карапчански крак премине границата, обозначена от мен с черен камък (и днес още местноста се казва Черният камък в дълбокият път ), ще хвърчатси главиимат работа с мене" - жест които за онова време е бил много голяма рядкост и действително от този ден за селото настъпил покой.
 
== Религии ==