Косовско-моравски говор: Разлика между версии

Говорната територия на наречието обхваща цялата територия на днешно [[Косово]] (с изключение на [[Северно Косово]]), както [[Поморавие]]то и [[Подунавие]]то от [[Източна Сърбия]]. По отношение на западната и северна граница на наречието има малки отлики у сръбските [[езиковед]]и, но те са несъществени. Западната и северната граница на наречието според [[Далибор Брозович]], преминава на територията на днешна [[Сърбия]] западно от [[Ибър (река)|Ибър]], след което се прехвърля по [[било]]то на [[Гледачки планини|Гледачките планини]], като обхваща цялата долноморавската котловина покрай Белград с по-голямата част от територията на [[Южнобанатски окръг]]. [[Павле Ивич]] е на мнението на Далибор Брозович за западната и северна граница на наречието, но отделя областта около [[Белград]] и [[Банат]]ската територия в отделно наречие - като обособен [[Смедеревско-вършецки говор]]. [[Александър Белич]] слага западната граница на наречието по река Ибър, като изключва от говорното пространство на косовско-моравското наречие, района на Белград и Банат. За сръбските езиковеди косовско-моравския говор е т.нар. ''старощокавски сръбски диалект'', независимо от обстоятелството, че езиковата територия на наречието се намира южно от южното [[йекавско наречие]] ([[Зетско-южносанджакски говор]]), и източно от източното [[екавско наречие]] ([[Шумадийско-войводински говор]]) на [[сръбски език|сръбския език]], и че [[логика]]та отрича преминаването на аналитичен в синтетичен говор (вярно е обратното: [[езикЕзик (лингвистикаезикознание)|езици]]те се развиват от синтетични в аналитични чрез отпадане на [[падеж]]ните форми).