Луций Мунаций Планк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Budelberger (беседа | приноси)
м Modify : « DEFAULTSORT ».
Ред 1:
[[ImageФайл:Plancus-Statue.jpg|thumb|300px|Статуя на Планк, Базел]]
'''Луций Мунаций Планк''' (ок. 87 пр.н.е.-ок. 15 пр.н.е.) е древноримски политик, [[сенат]]ор, [[консул]] през [[42 пр.н.е.]], както и [[цензор]] през [[22 пр.н.е.]], заедно с [[Емилий Лепид]]. Заедно с [[Талейран]] 18 века по-късно, той е един от класическите примери в историята за мъже, който умеят да оцеляват при много опасни обстоятелства чрез постоянна смяна на съюзниците си.
 
За неговата ранна кариера се знае много малко. Бил е офицер при [[Юлий Цезар]] по време на завладяването на [[Галия]] и на Гражданските войни срещу [[Помпей Велики]]. Когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е., Планк е проконсул в провинция [[Космата Галия]] (Gallia Comata). На следващата година той се обръща на страната на [[Марк Антоний]], и през 42 пр.н.е. става [[консул]], заедно с [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]]. Две години, 40 пр.н.е. по-късно става проконсул на провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]]. По време на похода на Марк Антоний към [[Армения]] и [[Партско царство|Партия]], за да отмъсти за смъртта на Крас, той е проконсул в провинция Сирия (35-33 пр.н.е.). Когато кампанията на Антоний срещу [[парти]]те пропада, той изоставя Антоний и се присъединява към [[Октавиан Август]].
 
През 22 пр.н.е., Август назначава него и Емилий Лепид да заемат поста на цензор (Светоний [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#37 Август 37], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Claudius*.html#16 Клавдий 16]; [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#2 Дион Касий liv.2]). Тяхното цензорство не е известно с някакви забележителни дела, а заради това, че е последния път когато тази магистратура е била уреждана. Според "Римска история" на [[Велей Патеркул]]' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#95.3 (II.95)], това е срам за двама от сенаторите: ". . . цензорството на Планк и Лепид, което беше изпълнено с раздори и не донесе нито уважение към тях, нито полза на държавата, тъй като на първия му липсваше цензорска енергия, а на втория живот, достоен за цензор; Павел трудно можеше да изпълява задълженията на цензор, а Планк беше длъжен да се бои от цензурата: сред обвиненията, вдигани от тях срещу млади хора (или слушани от обвинителите) нямаше такова, което да нямаше отношение към него, дъртака."
 
В описанието на Светоний за Животът на Нерон [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Nero*.html#4 (гл. 4)], четем че дядото на император Нерон [[Луций Домиций Ахенобарб]], "беше надменен, екстравагантен и жесток, и когато беше само [[едил]], принуди цензора Луций Планк да му направи път на улицата": тази история е само намек за лошата репутация на Планк след негово цензорство.
Ред 13:
* {{ru икона}} [http://www.centant.pu.ru/centrum/publik/confcent/2001-10/zarschik.htm "Вторите лица" на Втория триумвират: надежди и тревоги на Рим след Мутинската война", Зарщиков]
 
{{DEFAULTSORT:Мунаций Планк, Луций}}
 
<!--Категории-->
{{DEFAULTSORT:Munatius Plancus, Lucius}}
 
 
[[Категория:Римски републикански консули]]
 
<!--Interwikis-->
[[ca:Luci Munaci Planc (cònsol 42 aC)]]
[[de:Lucius Munatius Plancus]]