[[Картинка:Solar_wind.jpg|right|frame|Слънчев Вятър]]'''МагнетохидродинамикаМагнитохидродинамиката (МХД)''' (''магнетофлуиддинамикамагнитофлуиддинамика'' или ''хидромагнетика''), е [[академична дисциплина]], която изучава [[динамикатадинамика (механикатамеханика)|динамика]]та на електрически проводимиелектропроводими флуиди. Примери за такива флуиди включват [[плазмена физика|плазма]], течни метали и [[солена вода]]. Думата ''магнетохидродинамика (МХД)магнитохидродинамика'' се получава от ''магнетомагнито-'' означаваща [[магнитно поле]], ''хидро-'' означаваща [[флуид]], и [[динамика (механика)|динамика]] означаваща движение. ПредметаПредметът МХД е основан от [[Ханес Алфвен]], за което последния получава [[Нобелова награда]] през [[1970]].
Уравненията, описващи МХД, са комбинация от [[уравнения на Навие-Стокс|уравненията на Навие-Стокс]] за хидродинамиката и [[УравнениятаУравнения на Максуел|уравненията на Максуел]] за [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. Тези [[диференциални уравнения]] трябва да се решат едновременно. Това е твърде сложна задача, символично решима само в най-прости случаи. За реални задачи се използват [[решения с числени методи]] на суперкомпютри. Тъй като МХД е теория за флуидите, тя не засяга ''кинетични'' явления, например такива, за които съществуването на дискретни частици или на не-топлиннинетоплинни разпределения на скоростите им е важно.
[[Картинка:Solar_wind_mhd.jpg|right|frame|МХД симулация на слънчев вятър]]
