Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
След [[Първата световна война]], съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение "да притежава цивилна авиация".
След вандалския акт на разрушаване, с няколко ремонтирани самолета в периода 1919-1920 г. се превозва пощата между [[София]], [[Русе]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Горна Оряховица]] и [[Бургас]]. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива "Отделение за въздухоплаване", което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година прераства в "Дирекция на въздухоплаването". <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004 </ref>Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена.
До [[Втора световна война|Втората световна война]] над територията на България са организирани въздушни линии на [[Ер Франс]], [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханза]] и полският [[ЛОТ]].<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство "Техника", София, 1987</ref>
==Ново начало==
Line 26 ⟶ 28:
== Източници ==
<references />▼
*При шанс едно на сто, сп. Криле, бр.4, 1986, София. ▼
▲* При шанс едно на сто, сп. Криле, бр.4, 1986, София.
{{Български авиокомпании}}
▲<references />
[[Категория:Български авиокомпании]]
| |||