Арабска митология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дописване
Ред 7:
Арабската митология не е единна система. Това се дължи на [[номад]]ския и полуномадски начин на живот на арабските племена. Най-развити митологични системи имат жителите на [[оазис]]ите, водещи по-уседнал живот, и тези от древните държавни образувания Лихян, Кедар и др. Някои арабски племена влизат в по-близък контакт с народите на [[Сирия]] и [[Палестина]], което води до известен синтез на културите и митологиите им. Поради всичко това арабската митология може да бъде представена като конгломерат от взаимно влияещи си митологични системи. В представите на отделни арабски общности едно и също божество може да има различно място и функции, да се променят облика и името му, както и божества с различни имена да приемат приблизително общи черти и функции. Това се дължи и на обстоятелството, че се почитат както локални, така и общи божества. От своя страна това води и до сливане на различните богове, което е резултат и от номадския начин на живот от една страна, и обединяването на отделни племена (т. нар. [[синойкизъм]]), от друга. Това сливане е подпомагнато и от често срещаната представа, че името на върховното божество е [[табу]]ирано и замяната му с прозвище — една от малкото общи черти за арабската митология. Това табуиране води и до появата на нови божества, превръщайки [[ипостас]]ите на върховното божество в отделни богове или обратното, — приемайки отделните божества като проявления на едно върховно божество.
 
Арабската митология персонифицира и обожествява природните явления — [[дъжд]], [[вятър]], [[гръмотевица|гръмотевици]] и т. н. Силно почитани са [[Луна]]та, [[Венера (планета)|планетата Венера]] и [[Слънце]]то, нона което, заради [[пустиня|пустинните]] условия на живот, са придавани черти на гибелно божество. Божествата на плодородието и скотовъдството са с второстепенна роля, тъй като техните функции най-често са присъщи на върховното божество. Освен тези функции, то (върховното божество) обикновено се изявява и като [[демиург]], прародител, владетел на небето и, почти навсякъде, повелител на дъжда. Почитани са и дървета, извори, кладенци, камъни и т. н., смятани за дом и/или превъплъщение на отделни духове или божества. Прави се разлика между световете на духовете ([[Джин (дух)|джиновете]]) и боговете.
 
В един по-късен период, вероятно в резултат от сливането на отделни местни върховни божества, в земите на Северна и Централна Арабия се появява едно общо върховно божество с името [[Аллах]], приемано за творец на света и баща на боговете. Арабите от Сирийската пустиня почитат богинята [[Алат]] като негова съпруга и майка на боговете. В Централна Арабия Алат, [[Манат]] и [[Уза]] са приемани за дъщери на Аллах, но в някои южни части Уза се смята за майка на Алат и Манат.