Арабска митология: Разлика между версии

Арабската митология не е единна система. Това се дължи на [[номад]]ския и полуномадски начин на живот на арабските племена. Най-развити митологични системи имат жителите на [[оазис]]ите, водещи по-уседнал живот, и тези от древните държавни образувания Лихян, Кедар и др. Някои арабски племена влизат в по-близък контакт с народите на [[Сирия]] и [[Палестина]], което води до известен синтез на културите и митологиите им. Поради всичко това арабската митология може да бъде представена като конгломерат от взаимно влияещи си митологични системи. В представите на отделни арабски общности едно и също божество може да има различно място и функции, да се променят облика и името му, както и божества с различни имена да приемат приблизително общи черти и функции. Това се дължи и на обстоятелството, че се почитат както локални, така и общи божества. От своя страна това води и до сливане на различните богове, което е резултат и от номадския начин на живот от една страна, и обединяването на отделни племена (т. нар. [[синойкизъм]]), от друга. Това сливане е подпомагнато и от често срещаната представа, че името на върховното божество е [[табу]]ирано и замяната му с прозвище — една от малкото общи черти за арабската митология. Това табуиране води и до появата на нови божества, превръщайки [[ипостас]]ите на върховното божество в отделни богове или обратното, — приемайки отделните божества като проявления на едно върховно божество.

 

 

В един по-късен период, вероятно в резултат от сливането на отделни местни върховни божества, в земите на Северна и Централна Арабия се появява едно общо върховно божество с името [[Аллах]], приемано за творец на света и баща на боговете. Арабите от Сирийската пустиня почитат богинята [[Алат]] като негова съпруга и майка на боговете. В Централна Арабия Алат, [[Манат]] и [[Уза]] са приемани за дъщери на Аллах, но в някои южни части Уза се смята за майка на Алат и Манат.