Хазарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: cv:Хасар чĕлхи |
Наполетано (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}
'''Хазарският език''' е езикът на средновековния народ [[хазари]]. Изчезнал е вероятно най-късно през 13 век.
Запазени до днес са предимно хазарски имена, записани в изопачен вид в чужди исторически източници: византийски, арменски, арабски, старобългарски, староруски.
[[Картинка:Signature Kiev letter.gif|left|thumb |300px|Руническия надпис в края на [[Киевско писмо|Киевското писмо]] ]]▼
Не са изяснени връзките на хазарския език с [[кримчакски език|кримчакския език]], говорен от еврейското население на полуостров [[Крим]].
== Остатъци от хазарския език ==
Поотделно са разгледани топоними, лични имена, титли и глоси, свързани с хазарите, както и т.нар. „рунически надпис“ от Киевското писмо.
===Топоними===
*''Sarïğšïn'', град на р. [[Волга]], на арабски ساراشن. Съответства на тюрк. *''sarïğ-šïn'', със значение „бял (или жълт) град“. Вероятно е еднакъв с града, споменат от [[Ибн Фадлан]] като ''al-bayda'', т.е. „Бял [град]“.
*''Sarkel'', хазарска крепост по долното течение на р. Дон. Името на хазарската крепост е предадено на гръцки като Σάρκελ, а с еврейска азбука като שרכיל (''s(š)rkyl'') или שרכל (''s(š)rkl'')<ref>Колебанието в разчитанията (''с''-''ш'') се дължи на липсата на диакритична точка над буквата ''шин'' (ש), с която се означава звукът ''ш'', но не е задължителна, понеже в еврейската азбука съществува и друга буква за звук ''s'' (ס).</ref> В превод това озвачава „бяла къщичка, бял дом“<ref>Според Константин Багренородни: τοῦ Σάρκελ τοῦ τῶν Χαζάρων κάστρου... ἑρμηνεύεται δε παρὰ αὑτοῖς τὸ Σάρκελ ἄσπρον ὁσπίτιον, виж: Constantine Porphyrogenetus 2006: 182.</ref><ref>У Продължителя на Теофан: Σάρκελ ... λευκὸν οἴκημα, виж ГИБИ.</ref><ref>В Началната руска летопис: '''и бывши брани межи ими ωдолѣ Свѧтославъ Козаром и городъ ихъ Бѣлу Вежю взѧ'''. Виж: Ипатьевская лѣтопись 1908.</ref> Според най-разпространеното тълкуване, първият компонент от наименованието се свързва с тюркския корен *''sar''-/*''siar''-/*''sāz''- със значение „бял, блед“<ref>Срв. карач.-балк, кирг. sаz „блед“, казах., кирг. sazar- „бледнея“, якут. ааs „бял кон“, чув. šorъ „бял“, šor- „бледнея“, якут. arïï „мляко“ (= „бяло“), орх.-тюрк. sarïğ „жълт“ (с вторично развитие на значението, вероятно под монг. влияние, там šira означава „жълт“), за повече виж: Erdal 2007.</ref> Вторият компонент се свързва от една страна с *''gil''-, хипотетично възстановено среднозападноиранско съответствие на авест. ''gərəða''- „пещера“<ref>По-старото значение „къща, жилище“ е запазено в угро-фински заемки като удм. gurt „жилище, село“, коми gort „къща, жилище“ и „подземно жилище, гроб“, виж Pokorny 1959: 444. В средноперсийски *gṛd- би дало *gil.</ref> и староинд. ''gṛhá''- „къща“, а от друга страна се свързва с чуваш. ''kil'' „дом, селска къща, стопанство“, тур. диал., азърб. ''gil'' „частица за принадлежност, прибавена към фамилни имена“, якут. ''küle'' „пруст“<ref>Тези тюркски форми са споменати от Федотов 1996: 291-292.</ref>. Независимо от произхода на *''gil''-, това наименование съответства точно на староруското название '''Бѣла вежа'''.<ref>Въпреки че в рус., белорус. вежа означава ‘кула’, старото значение е „къща, дом“, срв. словен. veža „пруст“, слов. veža, пол. wieża, г.-луж. wježa, д.-луж. wjaža „къща, дом“.</ref>
*''Xarasiou'', река на полуостров [[Крим]], спомената във византийски източници от 8-9 в., Χαρασίου μαῦρον νερόν.<ref>Виж Moravcsik 1983: 340, Róna-Tas 1982: 152.</ref> Това име се разчита въз основата та тюркското словосъчетание *''xara-sïw''/*''xara-šïw'' „черна вода“. Както е известно обаче, имената на топоними са устойчиви и този топоним би могъл да се свърже по-скоро с прабългари, отколкото с хазари, както мисли например Erdal 2007.
*''Xamlïx'', на арабски حب بلج (''hb blĵ'') или قط بلج (''qt blĵ'', [[Ибн Руста]])<ref>За разночетенията виж Golden 1980.</ref>. За името на този главен хазарски град съществуват няколко тълкувания:
**''xamlïx'' < *''hap-balïq'', „град на щастието“, *''hap''- < кит. *''pap''- „харизма“ (Golb/Pritsak 1982).
**''xamlïx'' < *''xamïl-lïx'' „място, обрасло с тръстика“. Тази етимология се подкрепя от факта, че в осетинския език ''qamïl'' означава „тръстика“ и е заемка от прабългарския език. За тази етимология виж Róna-Tas 2005, Erdal 2007.
**''xamlïx'' < *''xam-malïx'' < *''xan-balïx'' „царски град“. За това тълкуване виж Erdal 2007.
===Лични имена===
*''Boluščï'', име на хазарски генерал, живял през 10 век.<ref>За Boluščï, специално Golden 1980.</ref> Името е тюркско и означава „помощник, поддръжник“<ref>Срв. староуйг. boluš, шoр. poluš „помощ“, poluščï „помощник“, чуваш. polъš „помощ“ – но чуваш. polъžoźъ „помощник“ е неологизъм.</ref> Един кумански хан е споменат под името '''Болушь'''.
*''Alp’'' в ''Alp’ilut’uer'' в арменски източници, цитирани в Golden 1980. Това е несъмнено тюркската дума за герой, срещаща се и като лично име ''Alïp'' на три волжкобългарски надгробни надписа<ref>Цитираната литература у Erdal 2007: 79.</ref>.
===Титли===
*''ĵāwašīğar'', титла, спомената от Ибн Фадлан и означаваща третият в йерархията след хазарския съвладетел, отговарящ за войската, на арабски جاوشيغر (Ибн Фадлан), виж Togan 1939. Ако четенето е правилно, титлата би следвало да се тълкува като *''čawuš-yïğar'' „който събира чауши“ и да съответства на титлата ''čawuš-bašï'' в Османската империя.
* *''pex'' (πέχ), хазарска титла, спомената от [[Константин Багренородни]] и Продължителя на Теофан.<ref>Виж Moravcsik 1983: 250.</ref> Съответства на тюркската титла ''beg'' „принц“.
*''tudunos'', хазарска титла. На гръцки записана като Τουδοῦνος и описана в глосата Τούδουνοι ̇ οἱ τοποτηρηταὶ παρὰ Τούρκοις (Еt. Маgn.) и у Теофан<ref> Виж Moravcsik 1983: 317.</ref>. Това е точно съответствие на [[Орхонски надписи|орхонско-тюркското]] ''tuḍun'' „княз“. Прабългарският й вариант е запазен във волжко-бълг. *''turun'', в руски запис '''трунъ''' (Троицка летопис от 1230 г).<ref> Виж Фасмер 1987, т.4: 108.</ref>) и в по-късния ѝ вариант чуваш. ''tъrъn''.
* *''ilut’uer''/*''lit’ber'', хазарска титла, спомената в арменски източници в съчетанията ''Alp’ilut’uer'' и ''Xat’irlit’ber'', а на арабски يلطوار (Ибн-Фадлан), <ref>Виж Togan 1939: 105.</ref> Титлата се среща и в орхонските надписи като ''iltbär'' и в согдийски надписи като ''dyttpyr''. Произходът ѝ не напълно изяснен.
* *''iša'', хазарска титла, на арабски ايشا (Ибн-Руста). Тя е еднаква със старотюркската титла šad, от согдийски произход.<ref>Виж Thúry 1903.</ref>
===Глоси===
*''al-ĵdāḍ'', на арабски الجداذ и означава ‘вид талига с палатка’.<ref>Виж Golden 1980: 247.</ref> Това е вероятно объркан запис на *''čadar''- ‘шатра’, тъй като буквите за ''д'' и ''р'' се бъркат често в арабските ръкописи (Erdal 2007).
*''k’uar'', име на бог у северокавказките хуни. Вероятно изопачена форма на иран. *''x<sup>w</sup>ar''- „слънце“.<ref>Виж Dasxuranc’i/Dowsett 1961: 156, Golden 2007: 131.</ref>
*''t’angri xan'', име на бог у северокавказките хуни. Съвпада с тюркското наименование на върховния бог ''teŋri''. <ref>Виж Dasxurenci’i/Dowsett 1961: 156, Golden 2007: 131.</ref>
*''č’op’ayk’'' – обичай, характерен за северокавказките хуни и споменат от Дасхуранци<ref>Dasxuranc’i/Dowsett 1961: 165-6.</ref>. Названието се сближава със западнокавказкото наименование на вид обреден танц и пеене около поразен от гръм човек. Точни съответствия са осет. ''coppaj'', черк., карач.-балк. ''čoppa'', абх. ''čaupar''.<ref>За повече сведения виж Абаев 1959: 314-315.</ref>
* *''čičakion'' „вид женска дреха“, спомената у [[Константин Багренородни]] и предадена на гръцки като τζιτζάκιον. Свързва се с тюрк. ''čeček'' „цвете“, но това противоречи на значението. Думата може да бъде всъщност изопачен вариант на евр. ''cicít'' „церемониален шал“ (Erdal 2007).
* *''ďoğ'' „погребален обичай“. Думата не е засвидетелствана в източници, свързани с хазарите, но се възстановява въз основа на осет. ''dūğ''/''doğ'' „надбягване, погребални игри в чест на починал“, като заемка от хазарския език. Тя съответства на староуйг. ''joğ'' „погребален обред“.<ref>Виж обяснението у Абаев 1959: 373-374.</ref> В. Абаев прави връзка с гръц. δόχια, предадена от [[Менандър]] във връзка с обичай в Западнотюркския хаганат. От съобщението на Менандър е видно, че византийският посланик Земарх, посетил Западнотюркския хаганат през 586 г., описвайки погребалния обред на [[хаган]]а, употребява термина δόχια.
* *''qazar''/*''kasar'', названието на хазарите. Досега няма общоприето тълкуване, тъй като в науката няма общоприето мнение за звучността на втория съгласен звук. Името е предадено на арменски със ''s'': չաթ կասար (''č’at’ kasar''), на гръцки Χάζαροι (Константин Багренородни), на старобългарски и староруски '''козаринъ''' (Пространно житие на Кирил), в китайски източници ''K’o-sa'', ''Ho-sa''<ref>За тези и други варианти, виж Golden 1980: 173-4.</ref>. Съществуват няколко обяснения на този етноним – по-старите етимологии го свързват с тюрк. ''qaz''- „бродя“, но такъв глагол не съществува в тюркските езици, където наличният глагол е *''kez''-. Възможно е и обяснение чрез средноперсийския вариант на титлата ''kesar'' < лат. ''caesar'' „цезар“.<ref>Виж Róna-Tas, A. A kazár népnévről. Nyelvtudományi Közlemények, 84. 1982.</ref>
===Руническият надпис от Киевското писмо===
▲[[Картинка:Signature Kiev letter.gif|
Киевското писмо е документ на еврейски език от X век, намерен в [[Египет]], в края на който личат седем знака, наподобяващи руническо писмо. Според разчитането на Голб/Прицак<ref>Golb/Pritsak 1982.</ref>, този надпис се чете като *''hoqurum'' „прочетох“ въз основата на орхонската и енисейската тюркска руническа писменост. В това изследване се идентифицират и няколко лица с тюркски имена сред подписалите писмото. Според Golb/Pritsak 1982 това са:
*יוסף בר קופין (''ywsf br qwfyn''), ''Купин бар Йосиф''.
*שמשון יהודה המכונה סורטה (''šmšwn yhwdh hmxwnh swrth''), ''Самсон Йехуда, наречен Саварта''. Според Голб/Прицак, ''sawarta'' означава „принадлежащ към племето на [[савири]]те“. Друго мнение у Erdal 2007.
* גוסטטא בר כיבר כהן(''gwstta br kybr khn''), ''Гостата бар Кябар Коен''. ''Gwstta'' (*''gostata'') се сравява с гръцкото име Κωστας и ''[[Гостун]]'', споменат в [[Именник на българските ханове| Именника на българските ханове]]. ''Kybr'' (*''kyabar'') се сравнява c волжкобълг. име ''yuvari''.
*מנס (''mns'') < *''man-as'', разчетено като „велик-голям“.
*מנר (''mnr'') < *''man-ar'', разчетено като „велик човек“ с помощта на [[чувашки език|чувашкия език]].
Изследването на Голб/Прицак има няколко слаби страни, критикувани от Напольских 2003 и Erdal 2007. Разчитането на имената като тюркски се отхвърля от Erdal 2007, тъй като съществува възможност тези имена да бъдат изтълкувани като славянски (*''gostjata'', *''severjata'')<ref>Виж Трубачев 1992: 55, Орел 1977.</ref>. Разчетането на самите рунически знаци е трудно, защото само един от тях има точно съответствие в тюркската руническа писменост. Освен това правописът на руническия надпис се различава рязко от този в руническото писмо, което е сричково и не отбелязва гласните звукове в глаголните окончания. Твърдението, че *''hoqurum'' е хазарското съответствие на тюрк. *''oqïdïm'' ‘прочетох’ (c преход ''ḍ'' > ''r'' между гласни както е в [[чувашки език|чувашки]] и прабългарски), видимо противоречи на засвидетелстваното хазарско ''tudun'', при волжкобългарско ''turun'', за което виж Erdal 2007: 95-103.
От еврейския текст може да се тълкува, че писмото е изпратено до, а не от Киев, като първият вариант е отхвърлен от Голб/Прицак.<ref>За разчитането на еврейския текст, מודיעים אנו לכם קהל של קייובֿ, виж Erdal 2007: 95-103.</ref> Според Harmatta 1997, קייובֿ (''qyywβ'') би трябвало да се чете като קהנובֿ (''qhnwβ''), местно име в Египет, а самият рунически надпис е северноафрикански курсивен почерк, което автоматически обезсмисля опитите да се свържат имената и географските имена с [[Хазария]] и хазарите.
Въз основа на езиковите данни не може да се твърди, че хазарите някога са имали своя собствена руническа азбука, която да се е запазила дори и след приемането на [[юдаизъм|юдаизма]]. Докато не бъдат намерени и разчетени повече текстове на хазарски език, не могат да се правят допълнителни заключения.
==Бележки==
<references/>
==Източници==
* Constantine Porphyrogenetus. De administrando imperio. Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies. Washington, 2006.
*Erdal, M. The Khazar Language. В: Golden P., Ben-Shammai, H, Róna-Tas, A. The World of the Khazars, Leiden, 2007.
*Dasxuranc’i, M. The History of the Caucasian Albanians. Английски превод: C.J.F.Dowsett. London, 1961.
* Golb, N. Pritsak, O. Khazarian Hebrew Documents. Ithaca 1982.
*Golden, P. Khazar Studies. Budapest, 1980.
*Golden, P. The Conversion of the Khazars to Judaism. В: Golden P., Ben-Shammai, H, Róna-Tas, A. The World of the Khazars, Leiden, 2007.
*Harmatta, J. A magyarok nevei a görög nyelvű forrásokban. В: Kovács, L., Veszprémy, L. Honfoglalás es nyelvészet. Budapest, 1997.
*Moravcsik, G. Byzantinoturcica ІІ. Leiden/Berlin, 1983.
*Pokorny, J. Indogermanisches Wörterbuch, 1959.
*Róna-Tas, A. The Periodization and sources of Chuvash linguistic history. Chuvash Studies. Budapest, 1982.
*Thúry, J. A Khazar ''iša'' méltóságnévről. Keleti Szemle, 4, 1903.
*Togan, A. Zeki Validi. Ibn Faḍlan’s Reisebericht. Lepizig 1939.
*Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинското языка. Т.1-4. Москва-Ленинград, 1959-1989.
*Ипатьевская лѣтопись. Санкт Петербург 1908.
*Напольских, В.В. Хазарско-еврейские документы X века. М. Мосты культуры. 2003
*Орел В. О славянских именах в еврейско-хазарском письме из Киева. Paleoslavica. (5), 1977: c. 335-338.
* Трубачев О.Н. В поисках единства. Москва, 1992.
*Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1987.
*Федотов, М. Этимологический словарь чувашского языка. т. І, Чебоксары 1996.
{{Тюркски езици}}
| |||