Йордан Ковачев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| починал-място = [[Пловдив]], [[България]]
}}
'''Йордан Методиев Ковачев''' е български [[писател]], преводач и [[юрист]].По религиозни и идейни убеждения-толстоист. Роден е на 18 октомври 1895 г. в гр. [[Пещера]], в семейство на македонски изселници. Завършва гимназия в [[Пловдив]] през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София. От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС през 1919 г. Привлечен от идеите на Драгиев за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в [[БЗНС]] – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Като кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в [[Несебър]]. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на Д. Гичев и Н. Петков. Избран е за депутат на Обединената Опозиция във VІ ВНС 1946 г. (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. [[Людмил Стоянов]], правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера. При всяко арестуване му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве.
Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г. Защитник е и Трифон Кунев и [[Никола Петков|Никола Д. Петков]], но този път от комунистическия съд. Изявява се като активен поборник за отмяна на смъртното наказание. В-к Стършел публикува редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев във връзка с процеса на Н. Петков. Лишен от правото на адвокатска практика през 1947 г., както и на сина му Методи. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводите от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава „Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов”, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на [[9 Народно събрание]].
| |||