Аристарх Самоски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ar:أرسطرخس الساموسي |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}'''Аристарх Самоски''' ({{lang-grc|Ἀρίσταρχος ὁ Σάμιος}}) e [[Древна Гърция|древногръцки]] [[Астрономия|астроном]] и [[Математика|математик]] от [[3 век пр.н.е.|III век пр.Хр.]].
Аристарх бил ученик на Странон от Лампсак, който му оказал голямо влияние. Едно от най-важните достижения на Аристарх се явява разработването на [[Хелиоцентризъм|хелиоцентрична система]], според която, центъра на [[Вселена]]та не е [[Земя]]та, а [[Слънце]]то. Поради тези си възгледи, Аристарх понякога е наричан ''„[[Коперник]] на древността“''<ref name="Dover">[http://store.doverpublications.com/0486438864.html The Ancient Copernicus], Sir Thomas Heath, Dover Publications, ISBN 0486438864</ref>. Възможно е подобна теза да са изказвали и други астрономи от [[Античност]]та, но Аристарх е първият, за когото това е известно с необходимата сигурност. Теорията му не е намерила подкрепа сред съвременниците му, с изключение на [[Селевк]]. Трябвало е да минат около 2000 години, за да може идеята за хелиоцентризма да намери подобаващо развитие.
== Хелиоцентризъм ==
Ред 15:
Изглежда, че Аристарх е първият, изказал хипотезата, че Земята обикаля около Слънцето <ref>S V Zhitomirskii, The heliocentric hypothesis of Aristarchos of Samos and ancient cosmology (Russian), Istor.-Astronom. Issled. No. 18 (1986), 151-160.</ref>. Поради тази причина, понякога е наричан ''„[[Коперник]] на древността“''<ref name="Dover" />. Съчиненията на Аристарх по този въпрос не са достигнали до нас, но неговата хипотеза се цитира от [[Плутарх]], [[Секст Емпирик]], както и от самия [[Архимед]]. Плутарх, в своето съчинение „За лицето на видимата страна на Луната“ пише: ''„Този човек [Аристарх Самоски] се опитва да обясни небесните явления с предположението, че небето е неподвижно, а Земята се движи [по еклиптиката], като същевременно се върти около оста си“''. Самият [[Архимед]], в съчинението си „Пресмятане на песъчинките“: ''„Аристарх Самоски, в своите „Предположения“ смята, че неподвижните звезди и Слънцето не менят положението си в пространството, а Земята се движи по окръжност, в чиито център се намира Слънцето, и че центъра на сферата на неподвижните звезди съвпада с този на Слънцето“''.
Причините, поради които Аристрах е изложил хелиоцентричната си теория, са неясни, но най-вероятно това е понеже
== „За размерите и разстоянията до Слънцето и Луната“ ==
От съчиненията на Аристарх, до нас е достигнало само ''„За размерите и разстоянията до Слънцето и Луната“'', което
[[Image:SlanZemLun.jpg|thumb|300px|left|Взаимно положение на Слънцето, Земята и Луната в квадратура]]
За да се измери отношението на разстоянията Земя-Луна (r<sub>m</sub>) и Земя-Слънце (r<sub>s</sub>) е необходимо да се знае ''tan α'' (вж. схемата отляво). Построенията му се основалали на твърдението, че Луната не свети със собствена светлина, а отразява тази на Слънцето, т.е. при [[квадратура]], [[ъгъл]]ът Земя-Луна-Слънце е прав. При това положение, показаното положение на светилата отговаря на момента, когато Луната е във фаза първа или последна четвърт. Аристарх измерил ъгловото разстояние между Слънцето и Луната, когато тя се намира във фаза първа четвърт, и установил, че <math>{ r_m \over r_s } </math> е приблизително равно на 19, т.е. Слънцето е 19 пъти по-далеч от Луната<ref name="van">van Helden, A. Measuring the Universe: Cosmic Dimensions from Aristarchus to Halley. Chicago: Univ. of Chicago Pr., 1985. ISBN 0-226-84882-5.</ref>. Разбира се, Аристарх не е познавал [[тригонометрия]]та, т.е. не е знаел, че <math>\tan 87^\circ \approx 19</math>, а е извел това отношение с по-сложни методи. Точната стойност е 89°30', което дава отношение на разстоянията от около 380 пъти. Аристарх е приложил вярна геометрия, но върху неточни данни. Причината за грешката е неточността, с която се е определял момента на квадратурата по това време.
| |||