Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 1 repl;
Ред 18:
В българската литература пръв, който споменава за Чала е [[Стефан Захариев]]. Става въпрос за връх [[Виденица]]. Д-р [[Константин Иречек]] проявява интерес за това съобщение в [[Родопи|Западните Родопи]] и говори за присъствието на [[беси]]те там. Хронологията на посещението на този връх говори за големия интерес, а археологическите разкопки дават основание за предположение за прорицалище на бог [[Дионисий]]. Времето е измило доста от скалните масиви, но са видими скални площадки и стена от сух зид. Мястото има енергийна сила и лековита вода.
 
Село Чала се създава като постоянно селище след [[1912]] година и е рожба на [[Балканска война|Балканската война]]. До [[1912]] година населението на Чала живее в село Наипли ([[Буйново]]), което е било едно от основните селища в района и е наброявало около 300 къщи. На част от буйновци имотите основно се намирали в местността Чала и за удобството при използуване си построяват летни колиби и мандри.В периода от 1878 година до 1912 година НaиплиНаипли и лятната му махала Чала ако можем така да я наречем са влизали в пределите на Тъмрашката автономна република,която пък е влизала в границите ма Османската империя.През този период Републиката се е преставела в населените места с избрани представители така наречени автономисти, като в Чала за автономист бил избран Дакуза- прадядото на днещния Росен Узунов.
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] Наипли ([[Буйново]]) и околните села са опожарени от подразделенията на [[Българска армия|Българската армия]], командвани и предвождани от [[Владимир Серафимов|полковник Серафимов]], командуващ 21-ви пехотен полк и помагащите му чети. Местното население по време на военните събития е прокудено и живее в бежански лагери в [[Гюмюрджина]]. След едногодишен престой част от населението се завръща по родните си места, но намира селото изгорено. Собствениците на имоти в Чала се завръщат в летните си колиби там, и ги използва като постоянни жилища.