До 1906 г. Странджа е било турско село, което турците постепенно напускат,като продават имотите си на българите. Село Странджа е заселено през 1906 г. от бежанци от Източна Тракия. Първоначално е носело името Кайбилар, но впоследствие BopicIIIБорис III с указ го преименува на Странджа. Изоставяйки имотите си в Одринско и Лозенградско, много български семейства предпочитат да останат да живеят в близост до турската граница, с надеждата, че един ден отново ще се върнат по домовете си, ще обработват земите си. Вече 103 години, надеждите остават за историята.Преди 9.IX.1944 год. селото е наброявало 1400 души. Имало е силно развито земеделие и животновъдство - овце, кози, крави, биволи.По време на социализма, за нуждите на промишлеността и строителството, е имало нужда от работна ръка. Много младежи по това време напускат селото, устройват се по градовете и остават там. Политиката е била насочена към развитие на градовете, а селата западат. Цели семейства се изселват поради липса на поминък. Земеделието е унищожено, животновъдството също. През 70-те години в селото остават около 150 човека, а към днешна дата в село Странджа живеят около 35 - 40 човека, с възраст над 70 години.
