Уикипедия

Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м */
м Cyrlat: 1 repl; Grammar: 2;
Ред 23:
На [[16 октомври]] [[1995]] г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир” относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.
 
На [[2 февруари]] [[1996]] г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На [[10 април]] [[1996]] г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересуванизаинтересовани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени пет кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.
 
== Обществен отзвук ==
 
[[Файл:Petar stoyanov.jpg|дясно|100 px|Петър Стоянов]]
На [[29 януари]] [[1997]] г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България [[Петър Стоянов]], който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори. На [[17 март]] 1997 г. Правителството приема '''Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз'''<ref>Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз, достъпна за прочит на www.mee.government.bg/integration/euroatl/BG-NATO-PGM.doc</ref>. Министерския съвет приема постановление, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересуванизаинтересовани министерства.
 
На [[8 май]] 1997 г. Народното събрание приема '''Декларация за национално съгласие'''<ref>ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ, Обнародван, ДВ, бр. 38 от 13 май 1997 г.</ref>, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. В края на годината ([[4 декември]] 1997 г.) Правителството приема Решение за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на [[18 март]] [[1998]] г.
Ред 61:
На [[29 май]] 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в [[Ирак]]. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в [[Кербала]], Ирак, в рамките на полската зона на командване.
 
На [[18 март]] [[2004]] г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор<ref>Ратифициран със закон, приет от 39-oтоото НС на 18.03.2004 г. - ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г., в сила от 29.03.2004 г.</ref>, подписан за първи път от страните основатели на пакта на [[4 април]] [[1949]] г. във [[Вашингтон]], а на [[29 март]] 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон.
 
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Присъединяване_на_България_към_НАТО“.