Псуване: Разлика между версии

Друга етимология предлага българският историк [[Петър Добрев]] в „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи“<ref>Петър Добрев. „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи“, ИК „Огледало“. 1995, стр. 123.</ref> като дава примери от [[пущунски език|пущунски]]: пецу, пцу – проклинам, поч – ругатня. В [[нуристански езици|нуристанските езици]] (езика [[кати (език)|кати]]) psov, psosti означава погубвам. В [[санскритски език|санскритски]] apras, apadh, [[палийски език|палийски]] pisuna, pesuna – псувам, ругая, проклинам. В [[рушански език|рушански]] и [[хуфски език|хуфски]] aqorat paδastōw – псувам. В [[осетински език|осетинси]] рсъинеpsъune означава „отходно място“, което традиционно се смята за [[кавказки езици|каваказка]] заемка.