Разлика между версии на „Индоевропейски праезик“

м (Робот Промяна: pt:Língua protoindo-europeia)
[[дифтонг|дифтонги]] - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
 
kak taka vieste geiove
=== [[Морфология (езикознание)|Морфология]] ===
 
Думите в индоевропейския праезик са имали в общи линии следния строеж: [[корен на думата|корен]] + словообразователни [[суфикс|суфикси]] + окончание ([[флексия]]). Корен се нарича главната [[морфема]] на думата, която може да се разширява с помощта на суфиксите, като по този начин се образува [[основа на думата]] с родствено или различно значение (границите между морфемите по-долу са отбелязани с „-“). Основата заедно с окончанието (създаващи формите на [[спрежение]]то или [[склонение]]то) изграждат напълно самостоятелна дума. Истински [[представка|представки]] се срещат твърде рядко в индоевропейския праезик (с изключение на *n- образуваща отрицателни думи), затова пък има множество [[сложна дума|сложни думи]] (думи, съдържащи два корена), а в различни граматични функции се използва т.нар. редупликация, т.е. частично повторение на първата [[сричка]] (напр. *b<sup>h</sup>i-b<sup>h</sup>er- от корена *b<sup>h</sup>er- 'нося').
 
Повечето от корените в индоевропейския праезик се образуват от две съгласни (или групи съгласни), между които се появява гласна или дифтонг. Характерна черта на граматиката на индоевропейския праезик е промяната или редуването на гласни (т.нар. ''отглас'' или [[аблаут]]) в словообразователните морфеми (корени и суфикси). В зависимост от строежа на думата и нейната граматична форма един и същ корен или суфикс може да съдържа *e или *o (понякога също дългите им съответствия *e: или *o:) или да изгуби гласната.
 
Съответните варианти на морфемата наричаме „степени“ (степен '''e''', степен '''o''', '''нулева''' или '''редуцирана''' степен). Например, коренът *sed- със значение 'седя' може да има варианти *sod- и *sd- в производни думи (тези степени може и да бъдат удължени, напр. *se:d-). Корените, съдържащи назални и плавни съгласни или дифтонги, отделните степени изглеждат като в примерите по-долу:
 
* leik<sup>w</sup>-, *loik<sup>w</sup>-, *lik<sup>w</sup>- 'хвърлям'
* leuk-, *louk-, *luk- 'светя'
* swep-, *swop-, *sup- 'спя'
* ters-, *tors-, *trs- (нулева степен със [[сричкотворна съгласна|сричкотворно]] *r) 'треса се'
* b<sup>h</sup>end<sup>h</sup>-, *b<sup>h</sup>ond<sup>h</sup>-, *b<sup>h</sup>nd<sup>h</sup>- (със сричкотворно *n) 'връзвам'
 
(вж. също [[ларингален модел]])
 
Например, от корена *derk<sup>^</sup>- 'забелязвам' можем да създадем прозиводни глаголи със следните основи:
 
* derk<sup>^</sup>-e-
* di-drk<sup>^</sup>-sk<sup>^</sup>e-
* de-dork<sup>^</sup>-
 
(с използване на различни степени на корена, различни суфикси, редупликация и т.н.)
 
=== Промяна на думите (флексия) ===
Анонимен потребител