Хазарски каганат: Разлика между версии

'''Хазарският хаганат''' е голяма средновековна номадска [[държава]], създадена в средата на [[7 век]] на територията на днешен [[Дагестан]] върху останките на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркският]] ([[Тюркски хаганат|Тюркютският]]) [[хаган]]ат в съседство с [[Велика България|Кубратова България]]. [[Хазари]]те са полуномадски [[тюрки|тюркски]] народ, етнически близък до [[прабългари]]те. {{източник|}}

Хазарският хаганат се простира върху територия от [[Днепър]] до [[Каспийско море]] за сметка на [[Велика България]], която е в упадък след смъртта на хан [[Кубрат]]. Синът на Кубрат Баян ([[Батбаян]]) признава върховенството на хазарския хаган и от тогава част от прабългарите започват се наричат "черни" или "вътрешни" българи. Останалите прабългари с [[Аспарух]] се оттеглят към Долни Дунав.

Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в [[Крим]], населен с [[готи]], [[алани]] и прабългари. В [[Херсон]], южен Крим, чийто население е християнско и под властта на [[Византия]], е заточен сваленият византийски император [[Юстиниан II]] (685-695); 705-711), който се оженва за сестрата на хазарския хаган и с помощта на хан [[Тервел]] (ок. 700 - ок. 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 г. Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. От 731 до 737 г. хазарите търпят поражения от [[араби]]те, които завладяват новата столица [[Семендер]]. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за [[Закавказие]]то, подпомагана от Византия.

През 861 г. [[Кирил и Методий]] ([[Хазарска мисия]], 860-861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган ([[бег]]), който тогава е бил привърженик на пратюркския [[монотеизъм]], но не успяват да го убедят в предимствата на [[християнство]]то. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизма или [[ислям]]а. Около [[861-865]] г. хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на хазарската държава.

Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава [[Път на коприната|Пътят на коприната]], държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.

Около [[889]] г. [[печенеги]]те завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, [[алани]]те и [[Киевска Рус]] да водят войни с хаганата. През [[965]] г. киевският княз [[Светослав I]] успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата [[Итил]]. Експанзията на [[Хорезъм]], киевския княз [[Владимир I]] (980-1015) и [[узи]]те нанасят последен удар на Хаганата.

Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на [[11 век]]. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен [[Кавказ]]. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи ([[ашкенази]]).

<!---[[pl:Chazarowie]]-->