Владимир Трендафилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
==Творчество и критика==
 
Владимир Трендафилов е автор на 6 книги. Първата носи заглавието, „Неизличимият образ в огледалото“ (1996) и, предлага подробен разказ за това как в българската култура на 19 век и началото на 20 в.век навлиза представата за [[Англия]], англичанина и английската мисъл, и как тази представа въздейства обратно върху българската култура, как я формира отвътре. Други две са стихосбирки – „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999). Четвъртата се казва „През седмица в литературния аквариум“ (1999) и анализира проблеми и фигури на днешната българска литература, последвана е от книгата му „За рамките на литературата“ (2005).

Публикувал е и множество текстове в академичната и ежедневна преса, включително и три полемизиращи поредици статии: в „Литературен вестник“ през 1992 г. под общо заглавие „Литературата, която я няма“, в „Литературен форум“ през 1998 г. („През седмица в литературния аквариум“) и една през 2001 г. във [[в. „Култура“]] по повод актуален дебат за медиите. Отделни статии са излизали в академични сборници. Заедно с [[Александър Шурбанов]] са съставители (а и автори на част от текстовете вътре) на тома „Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература“ (2000).
 
===Преводи===
 
Превеждал е също така от английски на български, основно поезия. Негов е преводът на избраната поезия и проза от ирландския класик и нобелист [[Уилям Бътлър Йейтс]], излязла през 1990 г. под заглавието „Кръвта и луната“. Измежду другите преводи: [[Силвия Плат]], Стъкленият похлупак. Роман и избрани стихове (1981) (само стиховете); Тед Хюз, Пещерни птици. Избрана поезия (1983) (заедно с Александър Шурбанов); Дъглас Дън, Северна светлина (1994) (заедно с [[Владимир Левчев]] стихотворения от Джеймс Дики, Марк Странд, Робърт Крийли, Чарлс Симич, Хауърд Немеров и др. в антологията на съвременна американска поезия „Пир след тайната вечеря“ (1989); [[Оскар Уайлд]], De Profundis, в т. 3 от Оскар Уайлд, Събрани съчинения (1985).