Килийно училище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Категория:Училища |
м Cyrlat: 1 repl; |
||
Ред 5:
Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят занимава всеки ученик по отделно. Обучението се води на [[гръцки език|гръцки]], [[Църковнославянски език|църковно-славянски]] или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен [[занаят]]. За учебници се използват църковно-служебни книги като „[[Часослов]]“, „[[Апостол (книга)|Апостол]]“, „[[Псалтир]]“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.
До появата на [[взаимно училище|взаимните училища]] през първата половина на [[19 век]], килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество.
Към [[18 век]] килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива, сред които тези в [[София]], [[Котел]] и [[Самоков]], а и в [[Троянски манастир|Троянския]], [[Етрополски манастир|Етрополския]] и [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. С времето килийното образивание все повече се обогатява, като вече се четат и български книги като „[[История славянобългарска]]“ на [[Паисий Хилендарски]]. Постепенно с изграждането на системата на новобългарското образование, те престават да съществуват.
| |||